След толкова борба Стоян загуби своята битка 😢😢😢

Нашата борба приключи…
Не знам как се пишат тези думи и никога не съм вярвала, че ще ми се наложи…

На 29 август моят Стоян си отиде. До последно вярвах, че ще се случи чудо. До последно се надявах, че ще намерим начин, че лечението ще помогне и че той отново ще се прибере при нас и при децата си.

Направихме всичко, което беше по силите ни. Търсихме лекари, лечение и всяка възможна надежда. Стоян се бори невероятно силно, а ние бяхме до него и вярвахме до последния момент. За съжаление понякога, колкото и силно да се борим и колкото и много да обичаме, има неща, които не са в нашите ръце.

Днес затварям тази кампания с разбито сърце.
Искам да благодаря на всеки един човек, който беше до нас. На всички, които даряваха, споделяха, пишеха ни, молеха се за Стоян и ни даваха надежда. Много от вас дори не ни познаваха, а отвориха сърцата си за него и за нашето семейство.
Никога няма да забравя тази добрина.

Най-много ме боли за децата му и за малката ни Стела. Толкова много исках тя да расте с татко си до нея. Един ден ще ѝ разказвам колко много я обичаше, колко силно се бореше и колко много означаваше тя за него. Ще пазя спомена за татко ѝ жив, за да може винаги да носи част от него със себе си.
Стояне, иска ми се да имахме още време. Иска ми се историята ни да беше продължила по съвсем различен начин. Но съм благодарна за времето, което имахме, за всичко преживяно и най-вече за нашата Стела.

Почивай в мир, любов моя. 🖤🕊️
Ще ми липсваш всеки ден.
Част от теб ще остане с нас завинаги.