ЗАЕДНО ЗА 6-ГОДИШНАТА ВЕСИ

Мили хора,

Аз съм Валентина, майката на Веси, моето прекрасно, слънчево момиченце, което изпълва живота ни с усмивки. Още когато беше съвсем малка обаче, започнахме да забелязваме, че нещо не е наред, че дъщеричката ни не се развива като останалите деца на нейната възраст.

Докато другите деца започваха да говорят, да играят заедно и да създават приятелства, моята Веси мълчеше. Не можеше да ни каже какво иска, какво я тревожи, дали нещо я боли. Понякога плачеше, а аз я прегръщах и се опитвах да отгатна какво ѝ има. Най-тежко ми беше, когато виждах, че детето ми се опитва да ми каже нещо, а аз не успявах да го разбера.

Повече от три години търсехме отговори в България. Посещавахме различни специалисти, следвахме препоръките им, но така и не получавахме ясно обяснение за състоянието на дъщеричката ни и подходящо лечение. С всеки изминал месец тревогата ни растеше, защото виждахме колко много неща остават недостъпни за нея.

Преди година решихме да потърсим помощ в чужбина. Там на Веси бяха направени обстойни изследвания, поставена ѝ беше точна диагноза, аутизъм, и беше изготвен план за нейното лечение.

За първи път имахме посока, по която да тръгнем, но нямахме парите, за да го направим.

Ние сме обикновено семейство, което живее от труда си. Нямахме спестявания, с които да покрием разходите, затова изтеглихме кредит от 21 000 евро, за да дадем на дъщеричката си възможността да започне предложеното лечение.

И постепенно започнахме да виждаме промени, за които дотогава само мечтаехме.

Още след първите няколко седмици Веси стана по-спокойна, започна да проявява повече интерес към игрите и хората около себе си. А след толкова години чакане се случи нещо, което промени целия ни свят.

За първи път дъщеричката ни започна да произнася думи – „мамо“, „тате“, „дай“, „слънце“. Думи, за които мечтаехме с цялото си сърце.

Плаках от щастие, докато я слушах. Толкова години се опитвах да разбера какво иска да ми каже моето момиченце, а сега най-после чувах гласа ѝ. За други семейства тези думи са част от ежедневието, но за нас всяка една от тях беше нещо огромно.

Днес Веси все още има сериозни затруднения с говора и общуването. Предстои ни още много работа, за да ѝ помогнем да развива уменията си, да изразява нуждите си и да бъде по-самостоятелна. Но промените, които видяхме, ни дадоха надежда, каквато дълго време нямахме.

Сега предстои вторият етап от предложеното лечение, а ние сме изправени пред пречка, която не можем да преодолеем сами.

Все още изплащаме кредита, с който осигурихме първия етап. Направихме всичко по силите си и не съжаляваме за нито едно решение, защото да чуем първите думи на дъщеричката си беше безценно. Но днес нямаме възможност да поемем отново толкова големи разходи.

Моля ви, помогнете ни да съберем необходимите 20 000 евро за втория етап от лечението на Веси.

Не знам дали някога дъщеричката ми ще може да ми разказва как е минал денят ѝ, какво я е зарадвало или натъжило, дали ще може свободно да общува и да създава приятелства. Но знам какво означава за нея всяка нова дума, всяко малко умение, което успява да усвои.

И точно сега, когато за първи път виждаме напредък, ми е толкова трудно да приема, че може да не успеем да продължим единствено защото нямаме необходимите средства. Толкова години чакахме да чуем гласа ѝ, а сега искаме да ѝ дадем всяка възможност да продължи да се развива.

Моля ви, помогнете ни да направим още една крачка за Веси. Ако имате възможност, дарете или споделете историята на нашето момиченце. Всяка помощ и всяко споделяне са безценни за нас.

Благодаря ви от сърце!