Заедно пазим Надежда жива

Здравейте, мили хора,

Казвам се Надежда Георгиева, на 45 години съм и съм майка на три деца. Не искам да пиша тези думи. Не искам да прося за живот. Но вече нямам сили. Всеки ден усещам как се стопявам  физически, психически, душевно. Болката ме изяжда отвътре, а страхът ме парализира.

Всичко започна преди две години, когато лекувах хронична медикаментозно индуцирана мигрена. Последва инжекция  експериментално моноклонално антитяло. След нея  срив. Ад. Болка ниско долу, без отговори. Болка вдясно от пъпа  режеща, смазваща, всеки път щом опитам да се храня. Спрях да ям. Спрях да спя. Останах само на пасирани зеленчукови супи. Тялото ми отказа всичко. Всичко.

Днес съм 46 килограма. Висока съм 165 см.

Не мога да спра да се боря, не и заради децата ми! Мямам право да изчезна. Нямам право да ги оставя. Те ме чакат вкъщи. Искат майка си. А майка им е сянка. Празна сянка. Лежах три пъти в болници тук, в България нито диагноза, нито помощ, нито надежда.

Свързах се с лекари в Турция. Разгледаха случая ми и поискаха спешно да замина  необходими са специализирани изследвания, престой, наблюдение… шанс за диагноза, шанс за лечение. Шанс за живот.

Но средствата са непосилни за мен. А времето ..времето се топи. Тялото ми всеки ден се предава още малко. А аз не мога да си позволя да се предам. Не и когато три детски души разчитат на мен. Не и когато сърцето ми още иска да бъде майка. Жена. Човек.

МОЛЯ ВИ, ПОМОГНЕТЕ МИ ДА СЕ СПАСЯ