МИСИЯ ТОЛЕРАНТНОСТ

"Мисия Толерантност" е проект между мен и моята приятелка Невена Тодорова, преподавател по Технологии и предприемачество в училище "Българско школо". Инициативата се роди след разговор между нас, в който споделих мое преживяване.

Един ден, докато се разхождах в двора на близкото училище, две деца на около десет години ме нарекоха "зомби". Много ми се искаше да поговоря с тези момчета и да им обясня защо се придвижвам по този странен в техните очи начин, но когато ги повиках, те избягаха...

Невена ми е много близка приятелка, цял живот работи с деца и когато чу случката, реши да ми даде възможност да поговоря с част от децата, на които преподава, да им разкажа за себе си от първо лице.

Срещите ми с учениците винаги са особено вълнуващи за мен. Пазя всички листчета с въпроси, послания, пожелания, картички, рисунки. Никога не се чувствам напълно подготвена за тези срещи. Понякога поемаме в неочаквана за мен посока. Децата са любопитни, но и мъдри и сензитивни. Задавали са ми въпроси, които не ми е поставял нито един лекар или терапевт (напр. "Ти какво чувстваш?") или такива, които ме стискат за гърлото ("Питаш ли се защо точно на теб?"). Но никога не са преминавали "червената линия", никога въпросът не е бил нетактичен, никога не съм отказвала да отговоря.

Стремя се да бъда максимално откровена, никога не използвам клишета като "хората с увреждания са ...", защото вярвам, че всеки от нас е една уникална вселена. Обяснявам, че церебралната парализа не е заразна болест, а състояние, което никой не избира доброволно. Разказвам за неволите и радостите ми.

Всяка година моите малки приятели ми пожелават да оздравея и ме питат кое е първото нещо, което ще направя, когато това се случи. И аз всяка година търпеливо обяснявам, че никога няма да оздравея и да мога да се движа като тях. Но има начин за трайно подобряване на състоянието ми и затова стартирах кампанията "Заедно можем да сбъднем мечтата на Милена". А ако и вие се питате кое е първото нещо, което ще направя, след като състоянието ми се подобри, ... ще се запиша на танци;)

Сърдечно благодаря и на моята приятелка Руми, на която също съм гостувала в училище "Увекинд".