КАКВО Е СПАСТИЧНОСТ И ЗАЩО МИ ПРЕЧИ?

Представете си, че правите всичко с тежести на краката –налага ви се непрекъснато да ходите с тях, да се качвате по стълби, да слизате, да тичате, да плувате, да пазарувате, да седите, да лежите, да спите с тях дори…

 Тази скованост на мускулите се отразява на всичките ми действия. Усещам я, когато сядам, докато седя, когато ставам. Когато извършвам ежедневни действия, като отваряне на кофичка кисело мляко, отрязване на парче сирене или филия хляб, усещам как цялото ми тяло се напряга.

 Не разбирам думите “отпусни се” или “не се стягай”! Просто не знам какво да направя. Хората, които ме познават по-отблизо, знаят, че ми трябват време и спокойствие и тогава ще се отпусна.

 Ходенето, само по себе си, е усилие за мен. Още по-трудно ми става поради факта, че непрекъснато трябва да внимавам да запазя равновесие или поне да не падна. Защото ако падна, вече отдавна не мога да стана сама. Преди можех да се изправям сама, макар и невинаги и по доста неправилен начин.

 При мен центърът на тежестта е изместен заради неправилната ориентация на тялото в пространството и неправилната стойка. От друга страна при ходене се измества допълнително поради обстоятелството, че се придвижвам с раница на гърба. От години се старая раницата ми да е възможно най-лека. Преди нямах проблем да изляза сутрин с голяма бутилка вода, сега си я купувам от възможно най-близкото място до крайната ми цел, за да я нося възможно най-кратко.

ИСКАМ:

    -      да съм по-стабилна;
-      да мога спокойно да стоя неподвижна на едно място, без да търся къде да се подпра;
-      да мога да се качвам и слизам от тротоари и стълби;
-      да се чувствам по-лека;
-      движенията ми да са по-плавни;
-      да имам по-добра координация;
-      да мога по-лесно да променям позицията на тялото ми;
-      да мога да се придвижвам уверено на всякаква настилка и терен,  вместо да настръхвам, когато видя (мокри) павета, “плаваща” плочка, каквато и да е неравност или друго препятствие на пътя ми;
-      да мога да правя две неща едновременно (напр. да говоря по телефона, докато вървя или да се разхождам в парка и да ям сладолед);
-      да мога да пренеса чаша вода;
-      ДА ЖИВЕЯ ПО-ПЪЛНОЦЕННО.

 За да постигна всичко това, имам нужда от вашата непрестанна подкрепа. Единственият ми шанс за истинска промяна е операцията селективна дорзална ризотомия, чрез която трайно ще се намали спастичността (сковаността) в долните крайници.

Моля ви от сърце, помогнете ми да стигна до доктор Kaveh Asadi във Флорида!
Благодаря ви!