Заедно да продължим да се грижим за баба Стояна

Моята баба-дадо има нужда от помощ, за да остане обгрижена и спокойна

Казвам се Десислава и искам да ви разкажа за жената, която ме научи да плета, да шия и да точа кори. Жената, която ме научи да се справям, да не се предавам и да нося трудностите с достойнство.

Това е моята баба Стояна. Аз я наричам моята баба-дадо.

Баба остана вдовица съвсем млада. Аз съм била само на две-три годинки. И въпреки всичко не помня дом, в който да е липсвала топлина. Всяка ваканция с братовчедка ми бяхме при нея. Тя ни учеше на онези малки, но важни неща, които остават за цял живот. Как да поправяш, как да се справяш, как да не се отказваш. От нея знам какво означава да си силна, но добра. Твърда, но с меко сърце.

В нашето семейство сме четири поколения жени, а баба Стояна е коренът на всички ни.

Никога не съм я чувала да обвинява. Преживяла е обида, разочарование, дори предателство, но винаги е продължавала напред. Без да се връща към старата болка. Без да се озлобява. Тя носи в себе си една рядка мъдрост, че за да бъде добре тялото, душата трябва да остане будна и светла.

От февруари 2026 г. баба е в хоспис. Това беше нейно решение, взето в пълно съзнание. Тя сама пожела да бъде на място, където да се грижат за ежедневните ѝ нужди, за да може да живее по-спокойно и без тежестта на битовите грижи. Там наистина се грижат прекрасно за нея.

Дълги години преди това майка ми се грижеше за баба с цялата си обич. Но времето взима своето и днес тази грижа вече не може да се носи само от един човек.

За тялото на баба се грижат в хосписа. А за душата ѝ тя най-често търси мен. Затова за мен остава най-хубавото, да я посещавам, да бъда до нея, да говорим, да се смеем, да ѝ нося радост и да прекарваме време заедно, без тежестта на ежедневната грижа.

Днес престоят в хосписа, заедно с лекарствата и консумативите, струва 1400 евро на месец. Пенсията на баба покрива част от сумата, а останалите близо 800 евро на месец поемам аз.

Правя го с обич и без капка съжаление. Но вече не смогвам сама.

За първи път в живота си събирам смелост да помоля за помощ, защото цял живот съм се учила да давам, а не да получавам. Но баба Стояна заслужава спокойствие, грижа и достойни старини.

Всяко дарение, дори малко, е глътка спокойствие за една достойна жена. Ако сме повече хора и всеки помогне с малко, тежестта става поносима.

Обещавам пълна прозрачност. Ще пазя документите от хосписа, за да виждате, че всяка стотинка отива за грижата за баба.

Благодаря ви, че прочетохте историята на моята баба-дадо.

Благодаря ви за всяка помощ, всяко споделяне и всяка добра мисъл. ❤️