За зрението на Цветан

Скъпи приятели! Казвам се Цветан Диковски, роден съм през хиляда деветстотин шестесет и осма година. Аз съм богослов по образование. Посветил съм живота си на православна проповед и разпространяване на християнските ценности. Освен това съм публицист, писател, поет и блогър. В този труден и преломен за мен момент се обръщам към вас с молба за помощ! Дори  най-малката сума в този момент ще бъде безценен дар. Помогнете ми, за да мога отново да изляза на улицата, без някой да ме води и придружава! В момента съм на грижите на сестра ми, която също има своите здравословни проблеми, а трябва да се грижи и за мен.

 Моята история е следната. До две хиляди двайсет и втора година бях неуморим, всеки ден спорт, подготвях публикации, помагах в църквата и изнасях проповеди, сказки и неделни уроци. След преболедуван кодид получих отлепване на ретината. В провинцията не можаха да ми поставят диагноза навреме. Положението беше спасено в частна клиника в София. След три ретинални операции, лекарят, който ме лекуваше, внезапно почина през 2024 година. Лечението ми остана незавършено. В клиниката нямаха друг ретинален хирург. В търсене на алтернатива постъпих в университетска многопрофилна болница в областен град. Попаднах в неподходящи ръце. Двете операции, които ми направиха в тази болница бяха поредица от грешки. Влязох на собствен ход, а след това, когато ме изписваха, трябваше някой да ме води за ръка. След втората операция всичко потъна в мрак и мъгла. От клиниката деликатно се отърваха от мен и ме пратиха в частна клиника в София.    Накрая медицината в България, категорично ме отписа. Неотдавна в частна клиника в Истамбул ми дадоха надежди да ми възстановят о зрението на едното око, до положение, да мога да се обслужвам и да се движа без придружител. За целта трябва да се направи сложна ретинална операция, за която аз нямам нужните средства в евро. Вероятно после ще има и други възстановителни процедури под формата на инжекции и др. Това е единственият ми шанс да мога да се грижа поне малко за себе си и да изляза на улицата като нормален човек.

Знам, че по света живеят добри хора и добри християни. Разчитам на вашите добродетели и на вашите горещи сърца! Благодаря ви за проявената щедрост! Бог да ви благослови!