Новини

Сложихме стент на хранопровода, има подобрение и вече може да се храни, но лечението продължава.

Казвам се Антон, на 56 години съм и съм баща на две деца.

Цял живот съм се борил и съм свикнал да не се предавам. Винаги съм бил до семейството си – като баща, като опора, като човек, на когото могат да разчитат.

Днес обаче водя най-тежката битка в живота си.

Боря се с агресивен рак на хранопровода, който вече е дал разсейки в черния дроб, костите и мозъка. Това е тежка диагноза, която променя всичко. Преминавам през лечение, процедури, болки и изтощение, които трудно могат да се опишат. Имало е моменти, в които съм мислил, че няма да издържа, но продължавам да се боря.

През последните дни състоянието ми се влоши. Храненето е трудно, често повръщам, чувствам се много слаб. Дори най-обикновените неща вече са изпитание.

Въпреки това не съм се отказал.

Имам семейство, имам деца, които имат нужда от мен. Това ми дава сили да продължавам, дори когато е най-трудно.

Заедно със семейството ми търсим всяка възможност за лечение – в България и в чужбина. Но истината е, че тази борба изисква не само воля, а и средства, които ние не можем да осигурим сами.

Затова се обръщам към вас.

Моля ви, ако имате възможност, помогнете ми да продължа лечението си. Всяка помощ означава шанс – шанс за още време, шанс за облекчение, шанс да бъда до семейството си.

Ако не можете да помогнете, моля ви, споделете.