Хемодиализа

През ден се будя, за да ходя на диализа.

През ден живота ми спира да е нормален. През ден нямам сили за нищо след хемодиализата. Да тя поддържа тялото ми, но никои не пита и не знае каква е цената й.

А именно болка ,страх, физиологически болки, тя ми дава по ден повече живот,но отнема от мен пълноценния човек.

Никога не съм очаквала,че ще стане така,че ще се разболея.

Никой не оценява нещо,докато не го загуби,а аз загубих здравето си.

Сега единственото ми желание е да си го върна. От него по ценно няма,нищо не може да го замени ,дори една машина.

Именно сега при тези светли празници,аз не искам материален подарък ,искам само едно да съм Здрава,за да съм до съпруга ми и дъщеря ми, да видя племениците си още веднъж. Да бъда до близките си,да бъдем заедно и да сме щастливи.