Татко загуби краката си за 10 дни.

Най-много ме боли, когато погледна детето си и си спомня как татко играеше с внука си.

На 2 август татко ходеше на работа. На 12 август вече не можеше да помръдне дори пръстите на краката си. Днес той е напълно обездвижен и няма усещане от кръста надолу. Изтръпването продължава да се изкачва нагоре по тялото му, а ние живеем със страха, че докато търсим спасение, може да изгубим и малкия шанс да го върнем на крака.

Всичко започна с болки в кръста. След три дни болката премина, но левият му крак започна да гори, да изтръпва и да губи сила. После същото се случи и с десния.Появиха се проблеми с уринирането. Татко притискаше корема си, за да успее да се облекчи. Скоро вече не можеше и това. Поставиха му катетър.

Само за десет дни един активен мъж се оказа прикован на легло и напълно зависим от чужда помощ. От този момент започна нашата битка. Пътувахме между Пловдив и София, търсихме лекари и молехме за отговор. Чухме за гръбначен инсулт, възпаление на гръбначния мозък, съдова фистула и тежко притискане.Планираха операция, но тя беше отложена заради сериозно възпаление на бъбреците. След още изследвания татко беше изпратен у дома без окончателна диагноза, без движение и без усещане в краката.Ние обаче не можем да го оставим така.

Потърсихме помощ в Турция. Там откриха тежка деформация и притискане на гръбначния мозък. Предлагат две големи операции, след които татко ще има нужда от продължителна физиотерапия и рехабилитация.Никой не ни обещава чудо. Никой не може да ни каже дали отново ще проходи.
Но има шанс.А ние сме длъжни да се хванем за него, преди да е станало прекалено късно. Лечението трябва да започне възможно най-скоро. Разходите за операциите, изследванията, болничния престой и дългата рехабилитация са непосилни за нашето семейство. Не знаем и какво още ще се наложи по време на тази тежка битка.

Искам отново да го видя изправен.
Искам да прегърне внуците си, да направи крачка към тях и един ден пак да рита топка с тях.Моля ви, помогнете на татко, преди времето да отнеме и последната ни надежда.

Понякога един човек не може да направи чудо. Но много хора заедно могат да върнат един баща и дядо на краката му.