Стихосбирка "Блян"

Думите и съзерцанието са вплетени в живота ми откакто в съзнанието ми протича някаква мисъл. Превърнах се в човек, колкото и дистанциран от хората, толкова и близо до тях.

От няколко години работя без почивен ден. Буквално. Мой избор. За да осигурявам. За двете си деца. За бившата ми вече половинка, с която съхранихме прекрасни отношения и създадохме и поддържаме чудотворна среда за челядта ни.

И вече е време. Нещо, назрявало и набутвано в ъгъла десетилетия да бъде докоснато и впрегнато. Материализирано. Изначално в един не особено комфортен свят - дигиталния. Сетне да може да стои в ръце. Да бъде прелиствано. Фрагменти от мен, носени от... който пожелае.

Финикийските знаци са важни, но не есенциални. Далеч по-важни от моята "кауза" има. За това и срокът е над година. Това ще бъде още едно своеобразно побутване по гърба, един стимул, разговор между мен и мен - хайде, захвана се най-после, искаше го, продължавай, някой вярва в теб. Поне в думите ти.