Стефи няма време – инфекцията може да я погуби, ако лечението се забави

Стефи лежи до мен с 39,4 температура и ме пита: „Мамо, защо никой не иска да ме лекува? Умирам ли?“

Мили хора,

Върнахме се в България, за да не трупаме нови разходи, докато съберем средствата за следващия етап от лечението на Стефи. Всичко изглеждаше овладяно. Молех се само да издържим още малко.

Но само няколко дни по-късно състоянието ѝ рязко започна да се влошава.

Лекарите в Турция казаха категорично, че Стефи трябва спешно да бъде в болница, да получи венозен антибиотик, да бъде наблюдавана и дренажът ѝ да бъде промит. Тръгнахме да търсим помощ тук, в България.

И тогава започна кошмарът, който не пожелавам на никой родител.

Обиколихме болница след болница. Спешно след спешно. Врата след врата. Навсякъде едно и също: „Случаят е твърде сложен.“ „Не е за нас.“ „Не можем да я поемем.“ „Търсете друго място.“

А детето ми лежи до мен, тресе се с 39,4 температура и ме пита:
„Мамо, защо никой не иска да ме лекува? Умирам ли?“

Как се отговаря на такъв въпрос?

Стефи е без сили. Има нужда от лечение. Има нужда от антибиотик. Има нужда някой да промие дренажа и да я наблюдава. Ние не молим за чудо. Молим някой просто да я приеме. Да не я връща. Да не ни праща към следващата врата.

Но всички врати се затварят.

Дори от спешното не я приемат. Казват, че не е за тях. Казват, че случаят е твърде сложен. Когато поисках документ, че отказват да я приемат, ни казаха, че такъв документ не могат да дадат. Никой не иска да поеме отговорност. Никой не иска да напише отказ.

Всички ни препращат, а детето ми лежи и чака някой най-накрая да каже:
„Останете. Ще я поемем.“

Туморът реагира на лечението. Туморната тъкан некротизира, разпада се и излиза през дренажа. Това означава, че лечението има ефект. Че има надежда. Че Стефи има шанс.

Но тъканта е толкова много, че дренажът се запълва и трябва да бъде промит. Ако това не се овладее навреме, инфекцията може да стане животозастрашаваща и да се стигне до нова операция.

Стефи вече мина през твърде много операции за няколко месеца. Тялото ѝ е на предела. Тя е отслабнала, без сили, трудно се храни, но още е тук. Още се бори.

Най-страшното е, че може да я изгубим не защото няма лечение. Не защото туморът не реагира. А защото тук никой не иска да я приеме.

Не мога да приема това.

Не мога да приема, че лечението дава резултат, че туморът умира, че има шанс, а детето ми може да си отиде от инфекция, защото ни препращат от болница на болница и никой не иска да поеме отговорност.

Лекарите в Турция казват Стефи да се върне незабавно. Там познават случая ѝ. Знаят какво е направено досега и могат веднага да продължат лечението с хоспитализация, антибиотици, проследяване, промивка на дренажа, грижи и следваща имунотерапия.

Но без средства не можем да тръгнем.

Нужни са ни спешно поне 30 000 евро.

Моля ви, помогнете ни да върнем Стефи там, където могат да я лекуват.

Не мога да чакам, когато детето ми е с температура.
Не мога да чакам, когато инфекцията може да я погуби.
Не мога да чакам, когато туморът реагира и има шанс.
Не мога да чакам, когато всяка врата тук се затваря.

Мили хора, всяко дарение е шанс. Всяко споделяне може да стигне до човек, който да помогне.

Моля ви, споделете. Ако имате възможност, дарете.

Стефи няма време. 🙏