Спаси живота на Вихра

Помогнете ми да продължа лечението си и да спра опасните хипогликемии.

Здравейте, добри хора.

В края на 2010 година за първи път загубих съзнание вследствие на тежка хипогликемия. Тогава не знаех, че това ще бъде началото на дълга и тежка борба, която ще промени живота ми.

След това започнаха нови епизоди, прегледи, изследвания и болници, но без ясна диагноза. Състоянието ми се влошаваше. Стигна се до почти ежедневни загуби на съзнание, понякога продължаващи с часове. Не можех да живея нормално, не можех да работя, не можех да бъда спокойна дори за следващия ден.

Близки и приятели се грижеха за мен и неведнъж ме връщаха от състояния, в които животът ми беше в опасност.

До 2014 година все още нямах диагноза, а се влошавах все повече. Тогава съдбата ме отведе в Университетската болница във Верона, където след изследвания беше установен невроендокринен тумор на панкреаса, инсулином.

Този тумор произвежда инсулин и води до тежки хипогликемии, които причиняват загуба на съзнание и могат да увредят мозъка в дългосрочен план.

В началото на 2015 година бях оперирана във Верона. Операцията беше изключително сложна и продължи около 8 часа. Последва повече от месец болничен престой заради усложнения.

Вярвах, че най-тежкото е зад мен.

Но в началото на 2026 година симптомите се върнаха. Отново хипогликемия, объркване, неадекватност, треперене и загуба на съзнание. В Александровска болница беше направен тест с глад, който установи рецидив на невроендокринния тумор. Образните изследвания също доказаха наличието му. След това бях приета и в Аджъбадем Сити Клиник Токуда за ехоендоскопия и биопсия.

Повторна операция на панкреаса е високорискова и изисква много специализирана експертиза. Затова ми предстои RFA процедура, радиофреквентна аблация на инсулинома. Поради разположението на тумора процедурата е изключително сложна и е възможно да бъдат необходими няколко такива процедури.

Работя като доцент във висше училище, но епизодите на хипогликемия все по-често ми пречат да изпълнявам ежедневните си задължения. С времето туморът нараства, хипогликемиите зачестяват и животът ми става все по-труден и несигурен.

Не знам кога може отново да изгубя съзнание. Не знам кога следващата хипогликемия може да ме постави в опасност. Това е страх, с който живея всеки ден.

Затова се обръщам към вас с молба за помощ.

Моля ви, помогнете ми да събера средствата за лечението, от което се нуждая. Всяко дарение, независимо от размера му, е крачка към това да продължа лечението си и да си върна спокойствието, работата и живота.

Ако нямате възможност да дарите, моля ви, споделете кампанията. Едно споделяне може да достигне до човек, който ще подаде ръка.

Благодаря ви от сърце за всяка подкрепа.