Спаси Виолета

На 48 години съм. Ракът отне панкреаса ми, а сега има разсейки в черния дроб. Но аз искам да живея!

Цял живот съм работила в системата на МВР. Свикнала съм да бъда силна, да се справям с трудностите и да не се отказвам. Но днес съм изправена пред нещо, за което никой не може да бъде подготвен. След операция за отстраняване на панкреаса научих, че имам рак. Преминах през химиотерапия, но болестта не беше овладяна. Вече има разсейки в черния ми дроб, а аз съм само на 48 години и имам две деца, заради които искам да продължа да живея.

Здравейте, мили хора,

Казвам се Виолета Добрева, на 48 години съм и съм служител на МВР. Майка съм на две пораснали деца, момче и момиче, които са най-важната част от живота ми.

Никога не съм си представяла, че един ден ще трябва да се обърна към непознати хора и да моля за помощ, за да получа възможност да продължа лечението си.

През 2025 година започнаха сериозните ми здравословни проблеми. Лекарите установиха стеснение на общия жлъчен канал, холедоха, което наложи медицински процедури и поставяне на стентове.

Последваха многократни подмени на стентовете, изследвания и няколко биопсии. Резултатите от тях бяха отрицателни за злокачествено заболяване.

Всеки такъв резултат ми даваше надежда, че причината за състоянието ми може да не е рак.

Но проблемите продължиха и се наложи тежка операция за отстраняване на панкреаса.

Тогава дойде новината, от която най-много се страхувах. Следоперативното хистологично изследване установи аденокарцином на панкреаса.

Изведнъж животът ми се промени. Вместо да мисля за работата си, за семейството и за обикновените неща, които дотогава бяха част от ежедневието ми, трябваше да приема, че съм изправена пред онкологично заболяване.

Започнах първа линия химиотерапия с надеждата, че лечението ще даде резултат.

За съжаление, това не се случи.

Въпреки проведената химиотерапия заболяването не беше овладяно. Установени бяха и метастази в черния дроб.

Трудно е да опиша какво означава да преминеш през толкова тежка операция, след това през химиотерапия и накрая да разбереш, че болестта продължава да се развива.

Аз съм човек, който винаги е търсил решение, когато се появи проблем. Но сега, колкото и сили да намирам в себе си, не всичко зависи от мен.

След няколко консултации с онколози и специалисти по радиохирургия получих препоръка да потърся възможности за лечение извън Европейския съюз.

Така се насочих към Турция.

При проведената кореспонденция получих информация за възможност за лечение с американски медикамент, представен като терапия с по-добри перспективи за повлияване на заболяването ми.

Но цената, която ми беше посочена, е 55 000 евро на месец.

Това е сума, която аз и семейството ми не можем да осигурим сами.

Предстои да бъдат уточнени конкретният лечебен план и условията за провеждането му. Знам, че никой не може да ми обещае излекуване, но искам да получа възможност да продължа лечението си.

Най-трудно ми е, когато погледна децата си. Те вече са пораснали, но колкото и големи да станат, аз винаги ще бъда тяхната майка. Искам да съм до тях, когато имат нужда от мен, да споделям радостите им и да бъда част от бъдещето им.

На 48 години не съм готова да приема, че няма какво повече да направя за здравето си.

Преживях тежка операция. Преминах през химиотерапия. Понесох новината за разсейките в черния дроб. И въпреки всичко продължавам да търся възможност за лечение.

Не ми е лесно да поискам помощ. Но днес съм принудена да призная, че собствените ми сили и възможностите на семейството ми не са достатъчни.

Мили хора, моля ви, помогнете ми да получа необходимото лечение. Всяко дарение, независимо от размера му, ще бъде подкрепа за мен. Ако нямате възможност да дарите, моля ви, споделете историята ми, за да достигне до повече хора.

Не знам какъв ще бъде резултатът от предстоящата терапия. Но знам, че искам да направя всичко възможно да продължа живота си.

Цял живот съм се стараела да бъда силна. Днес имам нужда някой да подаде ръка и на мен. Защото зад диагнозата стои една 48-годишна жена, една майка, която има още толкова много причини да живее.

Благодаря от сърце на всеки, който ще ме подкрепи.

С благодарност,
Виолета Добрева