Николай се връща

Мили хора… чудото за моя син Николай се случва. Всеки ден той прави крачки, които до вчера изглеждаха невъзможни. Но това чудо има огромна цена и единственото, което мога да направя като майка, е да поискам помощ, за да продължим лечението му.

Когато пристигнахме тук, той беше в тежко състояние, неподвижен, без глас, без реакция.

А днес гледам същото това момче… и виждам как бавно, но истински се връща към живота.

И точно тук е болката, която никоя майка не трябва да преживява.

Всяка усмивка, всяко малко движение ме радва… но и ме плаши.

Всяка вечер заспивам с един страх:

„Ще можем ли утре да продължим лечението, което го връща към живот?“

Не е справедливо съдбата на едно дете да зависи от пари, а не от желанието му да живее.

През последните дни Николай направи огромни промени.

Премахнаха трахеостомата, вече се храни през устата по три пъти на ден.

Изправя се на рехабилитация, работи с ръце, следи с очи, разбира всяка дума.

Той вече мисли, смята, дели, умножава – нещо, което някога ми казаха, че няма да се случи.

Когато изпълнява командите и търси погледа ми… усещам как си връщам детето парче по парче.

Но колкото и големи да са стъпките напред, разходите са жестоки.

Всеки ден носи нови терапии, нови процедури, нови сметки.

В България няма място, което да поеме Николай.

Това лечение е единственият му шанс да живее истински.

Затова ви моля, нека не спираме лечението му точно сега, когато прогресът е толкова голям и всяка нова сутрин носи още една победа.

Като майка виждам как синът ми се връща към живота… и не мога да позволя пътят му да бъде прекъснат заради липса на средства.

Мили хора, всяко дарение и всяко споделяне са безценни за нас.

Дават още един ден напредък, още един миг надежда, още една възможност Николай да продължи.

Ако имате възможност, помогнете, споделете. Всяка подкрепа е огромна помощ в борбата за нашия син Николай