Помогнете на Арес да продължи рехабилитацията си

Здравейте, добри хора.

На 54 години съм, със 100% ТЕЛК, живея с пенсия от 257 евро и социални помощи от 97 евро. Въпреки трудностите, през целия си живот съм обичала животните и винаги, когато съм срещала животинка в беда, съм я прибирала, лекувала и обгрижвала с много любов.

Така в живота ми се появи и Арес.

Взех го от приюта в Сеславци. Тогава беше едно страдало същество, преживяло своето, а с времето се превърна в моето голямо момче. Обичам го безкрайно и от деня, в който го прибрах, поех отговорността да се грижа за него така, както заслужава всяко живо същество, с любов, търпение и всеотдайност.

През март всичко се промени за миг. Арес изведнъж се свлече на земята. Беше ужасно, защото не знаех какво се случва и как да му помогна. Веднага го заведох в клиника, направиха му рентгенови снимки, ехограф и изследвания. Последва неврологичен преглед, а след това и скенер, който показа, че състоянието му изисква спешна операция заради дискова херния.

Арес беше опериран, но това беше само началото на дългия път към възстановяването.

След операцията лекарите препоръчаха физиотерапия и рехабилитация. От месец май го водя редовно на процедури. Те му помагат да бъде по-стабилен, да се движи по-добре и да не се влоши отново. Ако сега прекъсне рехабилитацията, има риск състоянието му да се влоши и болките да се върнат.

За един месец са необходими около 300 евро. Не се знае колко дълго още ще има нужда от тези грижи, но към момента е важно да продължи.

Аз правя всичко, което мога. Лишавам се дори от собствените си лекарства, пия ги през ден и ги купувам през месец, за да успея да спестя поне малко за Арес. Живеем с пенсията на майка ми, която е 530 евро, и някак се справяме за нас, но за неговото възстановяване вече не мога да се справя сама.

Не искам да се отказвам от него.

Арес не може сам да отиде на лекар. Не може сам да плати лечението си. Той може само да гледа с доверие и да чака аз да му помогна. А аз ще направя всичко по силите си, за да ходи стабилно, да не го боли и да се чувства добре.

Моля ви, помогнете на моето осиновено момче Арес да продължи рехабилитацията си.

Всяко дарение, независимо от размера му, е помощ за неговото възстановяване. Ако нямате възможност да дарите, моля ви, споделете историята му. Понякога едно споделяне стига до човек, който може да подаде ръка точно навреме.

Никое животинче не заслужава да страда. Арес вече е преживял достатъчно.

Моля ви, помогнете ми да му дам шанс да се възстанови.