Шанс за живот на баща ни Станимир

Никога не сме вярвали, че ще пишем нещо подобно, но ето че и на нас се случи.

Казваме се Златомира и Емил и сме децата на Станимир Богданов.

Станимир Богданов не е само баща. Той е съпруг, син, брат, приятел и колега. С нашата майка са вече 29 години заедно и те са опората на нашето семейство.

Старши инспектор Богданов работи в управление Несебър към МВР Бургас и е отдал живота си, за да помага на другите. Цял живот е спасявал животи и е помагал на хора в нужда, не по задължение, а защото той е такъв човек. Има редица награди и отличия за работата си. Винаги когато го попиташ как е, с широка усмивка казва „Мен не ме мислите, добре съм си!“. Но сега той има нужда от помощ.

По Коледа през 2024 година животът ни се преобърна, защото чухме най-страшната диагноза, рак. Баща ни е болен от рак на дебелото черво, IV стадий, и то не просто рак, а рядък и изключително агресивен смесен вид, наречен MiNEN.

Последваха операции, химиотерапии и лъчетерапии в България, защото тук ни даваха надежда, че могат да се справят. По едно време имаше подобрение, но това лято всичко тръгна надолу. Състоянието му се влоши рязко, отокът ставаше все по-голям, а с него растяха и болките. А той, типично в свой стил, все ни повтаряше:

„Спокойно, деца! Всичко е наред, добре съм!“

Да, ама не…

Последва нов PET/CT скенер, който показа най-лошите резултати до този момент, а именно разсейки в мозъка, лезия в черния дроб и лезия в белия дроб.

По препоръка на онколозите сменихме химиотерапията и само след 2 вливки тати започна да връща усмивката си. Отоците започнаха да спадат, болките намаляваха и той отново се чувстваше себе си. Макар и за кратко. Последва лъчетерапия на мозъка, заради която трябваше да прекъсне за малко химиотерапията, тъй като двете лечения не бяха съвместими, а на преден план беше да овладеем главата.

Когато това стана, започнахме да организираме следващото вливане и тогава дойде ужасът… Лекарите казаха, че не могат да се справят с особения и рядък рак, който тати има. Ние не се отказахме и обиколихме България, за да потърсим специалист, който може да го лекува, но един по един ни затръшваха вратата.

Кръвните му изследвания към момента са добре и се опитваме да го държим стабилен, но без лечение отокът се увеличава, а с него и болките. Времето ни притиска, защото състоянието му се влошава с всеки изминал ден. Затова се обърнахме и към Турция.

Досега всичко необходимо за лечението му беше покривано с лични средства, но сумата, пред която сме изправени сега, е непосилна за нашето семейство. Biruni University Hospital в Истанбул ни предложи персонализирано лечение, съобразено с рядката и агресивна форма на заболяването му. То включва дендритна клетъчна ваксина, CIK терапия и всички необходими изследвания и тестове.

Това лечение ни дава надежда, че можем да имаме още време с нашия тати. За да започне, трябва да осигурим необходимите средства.

Баща ни с всеки изминал ден гасне пред очите ни, а болките стават все по-силни. Ако лечението не започне скоро, ще се случи най-лошото.

Моля ви, дайте ни шанс да имаме повече време с тати! Той цял живот е помагал на другите, а днес самият той има нужда от помощ.

Всяка помощ е надежда за нашето семейство. Благодарим ви от сърце!