Спешно помогнете.

‼️🥺ДЕТЕТО МИ СЕ ИЗПЛЪЗВА.НЕ УТРЕ И НЕ НЯКОЙ ДЕН, А СЕГА. ‼️Пиша това с усещането, че закъснявам и че всяка дума може да се окаже прекалено бавна. Докато вие четете тези редове, аз гледам как животът на детето ми се отдръпва сантиметър по сантиметър и не знам как да го спра.
Никога не съм мислила, че ще бъда тук и че ще пиша подобен апел. Бях от хората, които помагаха и даряваха, които четяха такива истории и си казваха „дано това дете се оправи“, а после продължаваха напред. Никога не съм си представяла, че аз ще съм майката, която ще моли за помощ, че моето дете ще бъде това, за което хората ще споделят, и че животът ще ме постави на колене. Но ето ме.
Казвам се Цвета и дъщеря ми Мартинела умира. Тя е още дете и трябваше сега да расте, да се смее, да се прибира от училище и да ми разказва глупости. Вместо това тя знае какво е болка, какво е страх и какво е да ти кажат, че органът ти отказва.
Гледам я как отслабва, как се уморява от нищо, как лицето ѝ губи цвят. Гледам очите ѝ и понякога ми се струва, че ме питат дали ще я изпусна. А аз се разпадам, защото няма нищо по-страшно от това да усещаш, че изпускаш детето си и да знаеш, че нямаш силата да го задържиш сама.
Черният ѝ дроб отказва. Тя е с портална хипертония и постоянен риск от кръвоизлив – риск всеки ден и всяка нощ. Аз броя дните и часовете, а понякога броя и дъховете ѝ, докато спи, за да се уверя, че още е тук.
Единственият ѝ шанс е спешна чернодробна трансплантация. Няма време, няма резервен план и няма „ще видим“. Има само едно „или – или“. Клиника в Турция е готова да я приеме, но цената е 80 000 евро – сума, която за нас е непосилна и която решава дали детето ми ще живее.
Аз вече не моля тихо, аз крещя. Моля ви, не подминавайте този апел, не казвайте „дано“ и не отлагайте. Ако можете да помогнете – помогнете сега. Ако не можете – споделете веднага. Защото усещането ми е едно и то не ме напуска изпускаме я.
Аз не искам чудо. Искам шанс. Искам още време. Искам детето ми да живее. Моля ви, не ни оставяйте да я изпуснем.