ЖИВОТ ЗА ЦВЕТИ

50 000 ЕВРО СТОЯТ МЕЖДУ ЦВЕТИ И ЖИВОТА МУ

Мили хора,

Пет месеца живея със страха, че туморът може във всеки момент да притисне още повече кръвоносните съдове и да ми отнеме Цвети. Всяка секунда се молех на Бог да ни даде още време. Всеки ден беше изпълнен с напрежение и страх, а всяко ново изследване беше кошмар, защото до последния момент не знаех дали резултатът ще ни приближи до операцията или ще ни отдалечи от нея.

Гледаш детето си, знаеш какво има в тялото му и чакаш някой да ти каже дали рискът е станал по-малък, дали туморът е отстъпил достатъчно, дали изобщо ще може да се стигне до операция.

Днес най-после чухме думите, за които се молех всеки ден през последните месеци:

Може да се оперира.

Рисковете са намалели достатъчно, за да може лекарите да преминат към оперативното отстраняване на тумора. Това не означава, че операцията е безопасна и не означава, че страхът е свършил, но означава, че моментът, за който живеем и се борим от месеци, най-после е дошъл.

И точно сега пред нас стоят 50 000 евро.

През цялото това време повтарях на Цвети да издържи още малко. Когато беше слаб, когато го болеше, когато беше изтощен от химиотерапиите, лекарствата, процедурите и болничните дни, му казвах, че всичко това има една цел — да стигнем до момента, в който операцията ще стане възможна.

Той издържа и стигна дотук. А сега аз трябва да направя всичко възможно този шанс да не ни бъде отнет заради липса на средства.

През последните месеци дадохме всичко, което имахме. Всичко, което можеше да бъде отделено, беше вложено в лечението, престоя, изследванията, лекарствата и всяка следваща стъпка, която държеше Цвети в тази битка. Днес вече няма откъде просто да извадя още 50 000 евро.

И точно това ме пречупва най-много, че след всички месеци страх дали изобщо ще стигнем до операция, днес най-после сме там, а между Цвети и живота му стои една сума. Не защото няма лечение. Не защото лекарите са се отказали. Не защото моментът е изпуснат. Напротив,шансът най-после е пред нас и не можем да си позволим да го загубим.

Не мога да приема, че след всичко, което синът ми понесе със собственото си тяло, след всички дни, в които животът ни се измерваше в резултати, изследвания и страх, че туморът може да притисне още повече съдовете, днес може да се окажем спрени само защото не успяваме да осигурим средствата навреме.

Трябват ни 50 000 евро за животоспасяващата операция на Цвети.

За операцията, до която се молехме да стигнем. За възможността лекарите най-после да премахнат тумора, след като рискът вече е намален достатъчно, за да може тази стъпка да бъде направена.

Аз мога да бъда до Цвети, да държа ръката му, да му давам сили и да му повтарям, че ще се справим. Но този път само думите ми не стигат.

Живота си бих дала за сина си, но днес това не е достатъчно.

Умолявам ви, не ни подминавайте. Ако можете,дарете, споделете. За мен това е всичко в този момент, Всяка помощ и подкрепа са безценни, а всяко дарение ни доближава до операцията на Цвети.

Моля ви, помогнете ни,Помогнете ни да спасим Цвети.