Ръка за подкрепа на Анжела

 Анжела живее с постоянна болка след тежка операция – нуждае се от спешна корекционна интервенция в Германия

Здравейте, добри хора. Казвам се Анжела и пиша тези редове с надеждата да бъда чута. Не като диагноза, не като случай, а като човек, жена и майка, която днес има нужда от помощ. Имам прекрасно семейство, съпруг и две дъщери. 

  Преди да се разболея работех в бебешки магазин. Обичах много работата си и всеки ден посрещах малките си клиенти и родителите им с усмивка, търпение и внимание. В забързаното си ежедневие, никога не съм си мислела, че ще дойде ден, в който няма да мога да работя и че ще се нуждая от грижи.  Преди около 8 години, през пролетта на 2017 г. , аз бях на 46 години, когато живота ми се преобърна на 180 градуса. 

  Болките в кръста започнаха първо леко, почти незабележимо, а после все по-силно и по-често. В продължение на 5 години аз обикалях по лекари, изследвания, лечения и обещания. Опитах всичко, медикаментозно лечение, физиотерапия, кинези терапия, лазерно лечение и остеопатия, но болките си оставаха и кризите се задълбочаваха. Бях много объркана, защото преживях  абсурдни ситуации, в които получавах различни, често противоречиви мнения, без точна и ясна диагноза и без реално решение. Вярвах на всеки специалист, защото исках да оздравея, но времето минаваше и състоянието ми се влошаваше. Движенията ми бяха все по - ограничени. Това беше ад, не само физически, но и психически. Не знаех какво ми е, живеех всеки ден с ужасни болки и чувах думи като ,,Няма нищо сериозно, трябва да се движиш много и да правиш упражнения. ‘’ 

Никой не ме чуваше, когато обяснявах, че колкото повече се движа, болките толкова повече се засилват. 

  През 2020 г. ; след рязко влошаване на състоянието ми и невъзможност да ходя, семейството ми взе решение да потърсим помощ извън България. След консултациите в чужбина и нови томографски изследвания на гръбнака ми, в края на 2021 г. ; в клиника в Германия най-накрая беше поставена точната диагноза: дегенеративна нестабилност на гръбначния стълб с дископатия и артроза на фасетните стави на нива L3/4, L4/5 и L5/S1. Тогава разбрах, че всички тези години болка не са само „в главата ми“. Но истината дойде твърде късно.

  В началото на 2022 г. претърпях тежка операция за стабилизиране на гръбначния стълб от L2 до S1. Семейството ми пое изцяло разходите за операцията, прегледи, изследвания, пътувания, престои и рехабилитация. Те дадоха всичко, което имаха, за да ми дадат шанс за пълноценен живот. Имаше кратко подобрение. Повярвах, че най-тежкото е зад гърба ми, но болката се върна. С нея се върнаха страхът и отчаянието.

  След нови консултации в специализирана болница в Германия лекарите установиха, че на ниво L5–S1 е поставен имплант с много малък размер и неправилно разположение. Това е довело до псевдоартроза ( незарастване на костта ) , нестабилност, разхлабване на винтовете в S1 и загуба на естествената извивка на кръста с 20–30 градуса. Всичко това нарушава баланса на гръбначния ми стълб и е причината да живея с постоянна болка. Предстои ми двуетапна, изключително сложна корекционна операция: Първият етап ще бъде извършен през корема (ALIF) – старият имплант ще бъде премахнат и заменен с по-голям, специално оформен, който да възстанови правилната извивка и стабилността. Вторият етап ще бъде през гърба, ще бъдат коригирани винтовете, възстановена лумбалната лордоза и при необходимост ще бъде укрепена по-голяма част от гръбначния стълб, за да се постигне дълготрайна стабилност. След операциите ме очакват поне 12 седмици специализирана рехабилитация в Германия.

  Всичко това струва сума, която е непосилна за моето семейство. А времето не е на наша страна.  

Днес аз ви моля за помощ и разбиране. Не е лесно да го направя, но нямам друг избор.  Всяка ваша подкрепа е надежда. Всяка ваша подкрепа е още една крачка към живот без болка. 

С уважение и благодарност Анжела🤍