Пристан за Велинка

Коя съм аз?

Казвам се Ваня Тодорова – машинен инженер, учител по математика и майка. Аз съм човекът, който превърна болката в асансьори за училища, в проекти за рехабилитация и в помощ за други семейства. Жената, която сама бърка бетон, лепи плочки и ремонтира домове, докато преподава на деца и бъдещи инженери на България.

Нашият път през тръните

Животът на дъщеря ми Велинка започна в кувьоз, посред виелица. Оттам нататък пътят ни беше белязан от 5 операции, години рехабилитации, борба за всяка крачка и за всяка усмивка. В училище тя преживя тормоз, а в живота – предателство от хора, които трябваше да бъдат опора. Наричаха ни с обидни думи, гонеха ни, плашеха ни с полиция, само защото Велинка е различна.

Но ние не спряхме. Не се отказахме. Не се скрихме.

Нашият дом днес: благодарност и изпитание

Днес живеем под наем в апартамент, който сама ремонтирах, когато никой друг не го искаше. Благодарна съм на хазяйката си – тя е в чужбина, но ме подкрепя безусловно и разбира нашата ситуация.

Въпреки нейната доброта обаче, средата тук е непосилна за Велинка.

Тормозът, от който трябва да избягаме

Въпреки че предупредих всички съседи за състоянието на детето ми, днес сме подложени на системен тормоз от една конкретна съседка. Тя избра да ни превърне в мишена – да вика полиция, да ни унижава, да създава постоянен страх и напрежение.

Хазяйката ми застава зад мен, но аз не мога да позволя на детето си да живее в постоянен стрес. Като инженер знам: когато една конструкция е подложена на прекомерно напрежение, тя има нужда от нова основа.

Защо имам нужда от Вас?

Аз не се предавам. Спестила съм първите 3 000 евро, погасила съм дълговете си и завършвам магистратура по „Автотехническа експертиза“. Но за да осигуря на Велинка спокойствие, ми е нужна подкрепа.

Събираме 35 000 евро, за да купим малка къща в района на Сливен или Ямбол – място с равен двор, чист въздух и тишина. Място, където Велинка ще може да диша свободно, да се движи спокойно, да се развива без страх. Място, където аз ще мога да работя по проектите си и да продължа да помагам на други.

Моят залог към обществото

Обещавам да върна тази подкрепа многократно – чрез знания, чрез работа, чрез проекти, чрез децата и студентите, които обучавам. Помогнете на „единицата“, която изгради основи за толкова много други, да изгради най‑сетне своя собствен дом.

Помогнете ми да създам нашия „Пристан“.