29.01.2026, Истанбул

Днес дъщеря ми ме учи на храброст.
Днес дъщерите ми ме учат на храброст. Едната -далеч от нас, носеща огромната тревога за сестра си. Другата -изправена пред изпитание, което не би трябвало да съществува в детския свят.
Днес излъгах дъщеря ми.
Казах ѝ, че ще бъдем с нея до последната позволена врата.
Казах ѝ, че няма да я боли.
Казах ѝ да вярва на лекарите, чиито език не разбира.
Казах ѝ, че ще сме там, когато отвори очи.
Знаех, че последната врата няма да е далеч.
Знаех, че ще я боли.
Знаех, че няма да бъдем там, когато отвори очи.
Не знаех дали ще отвори очи.
Зара ни се усмихна изад последната позволена врата.
„Обичам те, мамо. Обичам те, тате. И Мила обичам.“
Усмихна се отново. После лекарите, чиито език не разбира, я отведоха.
Днес Зара отвори очи.
За нас, за вас... За себе си!

Бъдете здрави!
Никола29.01.2026, Истанбул