Изповедта на една майка

Здравейте, мили хора, Пиша тези редове с треперещи ръце и сърце, което вече повече от година живее между страх и надежда. Кошмарът на нашето семейство започна на 10.01.2025 г. В този ден животът ни се преобърна завинаги. Нашият син Ивайло претърпя тежка катастрофа, с тежка черепно-мозъчна травма и политравма на гръдния кош. Два месеца той беше в кома. Два месеца живеехме до болничното легло, без никой да ни дава надежда, че детето ни ще оцелее. Всеки ден ни подготвяха за най-лошото. През това време бяха направени множество животоспасяващи операции, отстраняване на далака, две операции на белия дроб. Последва септичен шок и полиорганна недостатъчност. Лекарите се бореха за живота му с всичко, което имаха. Бяха проведени няколко курса плазмофереза лечение, което не се покрива от здравната каса и е изключително скъпо, но беше единственият шанс. Пет месеца. Пет месеца в четири различни интензивни отделения. Бактериални инфекции, нови сепсиси, отказали бъбреци, чернодробна недостатъчност… През всичко това Ивайло мина като истински герой. Когато лекарите от „Токуда“ ни насочиха към рехабилитационни центрове, навсякъде получавахме отказ, заради тежката декубитална рана и лошото му общо състояние. Останахме сами. Принудихме се да се приберем вкъщи и да поемем грижите изцяло върху себе си. В момент, в който други родители избират костюм за бала на сина си, ние избирахме превръзки за рани. Докато връстниците му мечтаеха за бъдещето, ние се молехме детето ни просто да живее. Месеци наред, ежедневни грижи, болка, рехабилитация, безсънни нощи. И чудото започна да се случва. Общото му състояние се подобри. Ивайло се върна при нас. Но той все още не може да ходи. Тогава взехме най-трудното решение, да потърсим помощ извън България. В болница „Мемориал“ в Турция ни дадоха надежда. Надежда, че Ивайло може да проходи. Надежда, че може да се върне към нормален живот. И ние сме длъжни да опитаме. Заради него, заради неговата воля и сила, искаме да дадем този шанс на детето си. Предложиха ни двумесечна роботизирана рехабилитация на стойност непосилна за нас. Тук искам да благодаря от цялото си сърце на всички хора с големи души, колеги, приятели, роднини, познати и непознати, които ни помогнаха. Благодарение на вас успяхме да съберем сумата за първия месец и днес вече сме в болницата. Но след направените обстойни прегледи се оказа, че преди рехабилитацията Ивайло трябва да премине през две операции - операция за премахване на натрупани калцификати и остеофити, които блокират движенията му и операция на трахеята заради стеноза, причинена от дългия период с трахеостомаЦената на тези две операции е 22 000 евро, тази сума не беше предвидена, но без тези операции, рехабилитацията нямаше да е възможна. В този момент вече не можем да се справим сами. А най-болезненото е, че виждам как детето ми върви напред. Виждам надеждата в очите му. Виждам как Бог му даде втори шанс. И затова днес ви моля, като майка. Моля ви от сърце. Дайте шанс на Ивайло да се върне към живота, който заслужава. Той има толкова мечти. Толкова планове. Толкова неизживяна младост. Всяка помощ, всяко дарение, всяко споделяне е крачка към това моето дете отново да се изправи на краката си. Благодаря ви, че ни чувате. Благодаря ви, че сте до нас. Благодаря ви, че давате надежда там, където тя е живот.