Ракът отне косата на Дени. Нека не ѝ отнеме и бъдещето

Когато моето момиченце сложи този клин на главата си и ме погледна, сърцето ми се пръсна на хиляди парчета...

Тя просто иска да има косичка. Взема клинчетата си, пуска крачолите отстрани на лицето си, поглежда ме с онази чиста детска надежда и чака да ѝ кажа, че е красива. Този кадър не е просто снимка. Това е целият ни сринат свят, събран в една детска игра. Дени е твърде малка, за да разбира от срам или суета, тя просто вижда децата с дълги коси и иска да бъде като тях. Вместо това обаче тя знае само какво е болница, какво е да те бодат и да се топиш от отровите на химиотерапията.

Майчиното сърце не е направено от камък. Не знам как още тупти, когато гледам как косичката ѝ падна на огромни кичури и баща ѝ трябваше да я подстрига нула номер, за да ѝ спести мъката. Но болката в душата ми, когато я видя да си играе с този клин, представяйки си, че има коса, е по-силна от всяко физическо страдание. Никоя майка на света не трябва да изживява това – да гледа как детето ѝ търси нормалност сред целия този ад.

Мислехме, че сме победили кошмара. Но ракът се завърна с най-свирепата си и безмилостна сила – рецидив на високорисков невробластом. Болестта ни притисна до стената, а клиниката в Турция е единствената ни надежда. Лекарите ни казаха в очите: НЯМАМЕ ВРЕМЕ! За да продължи лечението и да има шанс, трябва веднага да се поръча и плати специалното имунотерапевтично лекарство от Щатите.

Ние сме в абсолютен капан и сме притиснати до секундата. Ако нямаме парите сега, за да поръчаме лекарството, лечението се забавя фатално. Болницата няма да ни чака заради празната ни банкова сметка, а цената за живота ѝ ни довърши: 721 000 евро. Забавим ли се с превода, лекарството няма да пристигне навреме... и краят за моето момиченце ще бъде фатален. Без тези средства просто губим детето си. Дени ще си отиде пред очите ни.

Аз съм просто една майка. Нямам тези пари. Изплакала съм и очите, и душата си, но няма да се откажа. Заставам пред вас на колене, с цялото си отчаяние и майчина болка, и ви моля за милост. Не ни оставяйте сами! Помогнете ни днес, сега, преди да е станало твърде късно. Помогнете на моето момиченце да поръчаме спасението ѝ от Щатите, да свали този клин от главичката си и един ден да порасне, за да има своя истинска, дълга коса. Моля ви, спасете живота на детето ми!