Силата на Феникса: помощ за новото начало

Преди 4 дена беше рождения ми ден. И тази година празникът ми беше различен.

От дълго време с Влади носехме в сърцата си един символ – Фениксът. Говорехме за него, усещахме го, мечтаехме за нашето шесто дете… за още едно момченце, което щеше да се казва Феникс.

Тази мечта не се сбъдна. Но вярвам, че Господ е знаел най-добре. Сега усещам тиха надежда и сила – че трябва да продължа напред. Че аз трябва да бъда Фениксът, за който говорехме с Влади. Фениксът, който се изправя и възкръсва след прахта.

Влади винаги живееше с мисия – да помага. Да изслушва. Да разбира. Да дава… чрез музиката си, думите си, сърцето си.

И днес виждам неговата мисия навсякъде около мен – във всяко съобщение, в подадена ръка, в добра дума от приятели, близки и дори от непознати със златни сърца.

Вярвам, че именно той ни ги изпраща. За да не сме сами. За да ми даде сила… да възкръсна. Да бъда Феникс. Благодаря ви от сърце на всички – за обичта, за подкрепата, за светлината! 🕊️