ПОМОГНЕТЕ МИ ДА ПРОДЪЛЖА

Толкова години мечтаех само за едно, да мога да живея без болка. Когато най-после повярвах, че този живот е възможен, всичко отново се обърна.

Мили хора, казвам се Антония, на 26 години съм и тялото ми никога не е принадлежало на мен. От дете живея със сколиоза. Колкото повече се влошаваше тя, толкова повече отнемаше от живота ми. Ограниченията ставаха все повече, болката все по-силна, а нещата, за които мечтаех, все по-далечни. Исках да уча, да излизам, да се разхождам, да отида в планината, но тялото ми все по-често ми казваше „не можеш“. Всяка по-дълга разходка означаваше болка, всяко сядане за повече от няколко минути се превръщаше в мъчение, а с времето сколиозата започна да засяга и други органи, бели дробове, сърце, стомах. 

Последната година и половина болката вече беше постоянна и нетърпима - денем и нощем, в движение и в покой. Не излизах без силни обезболяващи и мазила, които само я притъпяваха за малко. Оставаше ми една година до завършването, но организмът ми се предаде. Наложи се да прекъсна обучението си, защото вече не бях способна да водя нормален живот. 

След две неуспешни операции в България и след като тук вече не можеха да ми предложат решение, нямах избор,потърсих помощ в чужбина. Алтернативата беше да стана инвалид в близкото бъдеще.

Операцията беше успешна.

За първи път от години усетих, че една крачка може да не бъде мъчение. За първи път си позволих да повярвам, че може би най-после ще си върна живота.

Но точно тогава всичко отново се обърна.

Развих тежка инфекция. Раната не зарастваше, последваха нови интервенции, антибиотици и болнично лечение. През август състоянието ми рязко се влоши, появиха се температура и силни болки, установиха се и проблеми с имплантите, а на 3 септември отново се наложи да вляза в операционната

Сега лечението ми изисква продължителна хоспитализация, ежедневно приложение на силни антибиотици и други медикаменти, постоянни изследвания и лекарско наблюдение. Всичко това е необходимо, за да бъде овладяна инфекцията и да не се стигне до още по-тежки усложнения и нови операции.

На 16 години загубих родителите си. Баба ми и дядо ми ме отгледаха и през всички тези години бяха до мен във всяка операция, всяка болница и всеки тежък ден. Заедно с приятели и близки направиха всичко възможно досега да плащаме лечението със собствени средства.

Но след операциите, болничните престои, изследванията и продължаващото лечение възможностите ни вече са изчерпани.

Нужни са ми 20 000 евро, за да продължа лечението си и да овладеем инфекцията.

След толкова години болка за първи път бях стигнала до момента, в който можех да повярвам, че животът ми може да бъде различен. Че мога да завърша образованието си, да изляза навън, да се разходя, без още преди първата крачка да мисля колко ще ме боли.

Сега най-много ме е страх да не загубя този шанс точно когато най-после го получих.

Моля ви, помогнете ми да продължа. Помогнете ми да премина и през това лечение и да не загубя шанса, за който се боря толкова години.