Помогнете ми да остана до 6-годишния си син

Мили хора,

Пиша тези думи със страх, който трудно се описва, след като животът ми се преобърна само за няколко дни.

Всичко започна почти случайно. Бях в болница със сина ми, който беше с пневмония. В един от тези тежки дни, докато се грижех за него, напипах бучка в гърдата си.

Направих ехограф. Видя се формация около 2.5 см. Първоначално ми казаха, че най-вероятно е фиброаденом. След това беше направена биопсия и отново ми беше обяснено, че вероятността да е доброкачествено образувание е голяма.

На 27.05 формацията беше извадена и тогава дойде резултатът, който промени всичко" инвазивен карцином".

В този момент думите „най-вероятно е доброкачествено“ бяха заменени от диагноза, която не дава време за чакане и не оставя място за грешки.

В България ме насочиха към химиотерапия, а след това евентуално към нова операция за разширяване на оперативното поле. Не ми беше препоръчан PET скенер. Не беше направен и пълен образен план, който да покаже дали заболяването е ограничено и какво точно трябва да се направи преди започване на лечение.

Започнах да чета повече, да търся информация и колкото повече четях, толкова по-силно усещах, че нещо не е наред. Не можех да остана спокойна с мисълта, че при такава диагноза не е направена пълна оценка на заболяването, затова поисках мнение в чужбина.

Оттам ми обясниха, че към момента подходът не е достатъчно пълен. Необходими са PET скенер и ЯМР, за да се види цялата картина. Едва след това може да се прецени дали трябва да се направи втора операция и каква химиотерапия е най-правилна за мен.

Най-страшното е, че туморът е изключително агресивен. Показателят Ki-67 е 97%, което означава много висока скорост на делене на туморните клетки. При такава диагноза времето не е просто важно. Всеки ден има значение.

Сумата, необходима за лечението ми, е 80 000 евро.

Това е сума, която е непосилна за мен и моето семейство...

Най-тежко ми е, че не се страхувам само за себе си. Имам дете на 6 години, малко дете, което още има нужда от майка си във всеки ден от живота си. И когато чуеш такава диагноза, мисълта не остава само в болестта, в изследванията и в лечението. Тя отива при детето ти, при това дали ще можеш да го прегръщаш, дали ще бъдеш до него, когато го е страх, дали ще го водиш за ръка, дали ще го гледаш как расте.

Това е най-големият ми страх.

Не искам детето ми да расте със спомен за майка си. Искам да расте с мен.

Затова се обръщам към вас с молба за помощ. Моля ви, помогнете ми да започна правилното лечение навреме, за да имам шанс да премина през това и да остана до детето си.

Всяко дарение, всяко споделяне и всяка подкрепа са безценни за мен.

От сърце ви благодаря!