Подкрепа за Росица Маринова

Скъпи приятели,

Имам спешна нужда от Вашата помощ, за да получа шанс да съм жива! 

Коварната диагноза ме застигна неочаквано. И аз, като много хора съм мислила, че на мен това няма да ми се случи. Но за мое нещастие ето ме и мен в групата на хората със страшната диагноза - Рак.

 След случаен гинекологичен преглед ми откриха тумор на десен яйчник. Първоначално не повярвах на лекаря, който ми беше непознат, и реших да отида при друг, когото познавах и му имах доверие. Той обаче потвърди диагнозата и каза, че трябва спешно да се направи операция. И така започна моята сага. Тежка операция, от която се възстанових сравнително бързо. Но трудното дойде после.

 Назначиха ми Пет-скенер. За мой ,,късмет'' идваха празници - Коледа и Нова година. Нямаше кой да ми обясни на разбираем език какво аджеба пише в резултатите. Една мед. сестра ми каза да питам Чат GPT. А и преди да са готови резултатите, вече ми се обадиха по телефона да ме поканят за първата химиотерапия. Викам си - чакайте бе хора, вие как разбрахте, че съм за химия? Аз още не съм направила Пет-скенера. Тогава загубих доверие в българското здравеопазване. Няма кой да ти обясни нищо, няма кого да попиташ. Сякаш аз трябва да съм специалист в тази област. И всичко е за пари. Гледат те не като болен, на който да помогнат, а като касичка, от която да вземат пари през Здравната каса.

 От моя позната взех контакти на жена, която се лекува в Турция - Миленка. Да е жива и здрава! И тя ми каза следното - ако искаш да живееш, не се лекувай в България. Тук те лекуват не с каквото трябва, а с каквото имат. Повярвах и, защото виждах отношението им към мен. Не като към болен, а като на куче-касичка.

 Та така стигнах до Турция.Там отношението на хората е коренно различно. Сякаш са ми приятели от години. Преводачката ми пише всеки ден да ме пита как съм. Обяснява ми как ше се чувствам след химиотерапията, какво да пия при болки, при гадене, запазва ми стая  за хотела... Това  отношение в България към мен го нямаше. 

 Направих две химиотерапии, но ще трябва да направя още незнам колко...... След третата ще направим Пет-скенер и ще ми кажат как ще продължи лечението. Но всички тези процедури са скъпи. А парите са на свършване. Никога преди не съм мислила, че ще дойде момент да моля за помощ, защото съм човек с достойнство, но тази ужасна болест е коварна и безпощадна. Идва и не пита дали си готов за нея. Битката с нея е много трудна. С болките някак ще се справя, но с финансовата част без помощ няма да успея. Имам нужда от всеки от вас, за да Живея. Искам да продължа да виждам как децата ми растат и да се радвам на техните успехини да им помагам, когато имат нужда. 

С огромна благодарност и признателност към всички Хора с добри сърца, които ще ме подкрепят в борбата с рака. 

                       Росица Маринова