Спасих Мишо, но стресът е голям

Спасих детето си, но едва оцелях и аз.

Здравейте, мили хора. Отдавна не съм писала, защото имаше странни моменти, добри и ужасяващи. Но сме живи и слава на Бога, продължаваме.

Това лято Мишо мина през два интензивни курса, по терапията Томатис и ВАК. Много добре се отразиха: имаше по-малко възбуда, виждам напредък в разбирането и това е ясен знак, че трябва да продължим. Руският невролог направи изследване с ток върху главата, ЕЕГ, а доктор Чемишка изследва микробиома му. И двамата стигнаха до едно и също: интоксикация в червата. От нея, казаха ни, идват паузата в концентрацията и хиперактивността на детето ми. С прости думи, вторият му мозък, стомахът, буквално е взривил централния.

Купихме нов микробиом, но Мишо не беше в състояние да го приеме и се наложи да изчакаме. Продължихме с лекарства на местно ниво и успяхме да овладеем силната пропускливост на червата. Изяждаше нещо и то буквално излизаше навън като струя. Беше много лош и болезнен период за детето ми, но и той премина.

Тъкмо се поуспокои и се случи сериозно произшествие. Едва оцелях, но спасих детето си. Стресът е голям. Знаете ли, вече четвърта година пътуваме от Враца до София и всеки месец ни се случва по нещо лудо, но този път беше кошмар. Бог помогна, оцеляхме и се възстановихме.

За съжаление няма да можем да отидем на рехабилитацията, която планирахме. Няма средства, нямаме и здрава кола. Няма как да платя и лечението на неговата близначка Софи. В момента съм шах и мат и се моля да се случи чудо, за да продължа в правилната посока за развитието на децата си.

Започнахме поставянето на микробиома. Има леки смущения и това е стрес, но поне успяхме да го докараме вкъщи. Мишо ще приема доста пробиотици и вярвам, че ако успокоим и заздравим стомахчето му, ще видим ефект като преди. За всичко трябват много време, търпение и средства, а събирането на пари за дете с аутизъм е много трудно.

Затова ви моля, дарете и помогнете на Мишо да има бъдеще. Ако не можете, споделете. Благодаря ви и бъдете здрави.