Ново начало за Михаил

Михаил Николаев Грозев е  на 31 години. Има незавършено средно образование. Син е на оперетната артистка Станимира Василева.  Баща му - Николай Грозев, си отива от белия свят, когато Михаил е на 8 години. Майка му го отглежда сама.  Михаил расте като добро и умно дете, не създава проблеми на майка си. В училище е отличник.  Приет е в Стоителния техникум в Стара Загора. Тъй като майка му работи в Музикалния театър в София, за Михаил се грижат баба му и дядо му, които са живи и здрави и днес.

Във втори курс момчето попада в лоша среда.  Разваля успеха си в училище,  бяга от училище. Веднъж дори бяга от къщи и живее при приятел.  Бабата и дядото трудно се справят сами, а голямата заетост на майката в театъра не и позволява да пътува често до Стара Загора. Бабата и дядото изпадат в невъзможност да се грижат за внука си, майката го прибира в София. Михаил се записва във вечерна гимназия. Вече е започнал да злоупотребява с алкохол. В резултат на това заболява, получава камъни в бъбреците. Стига се до операции - извършениса две - в Александровска и във Военна болница.  Когато здравословното му състояние се подобрява, Михаил  работи. 

Попада в различни фирми, където му заплащат дневни надници. Не се задържа дълго на едно работно място, защото  алкохолът го влече, за което си дава сметка и съжалява. Известно време работи като охрана на хотел "Морени" на Витоша, събственикът е доволен от него и иска да го задържи там.  В един момент Михаил  се чувства много самотен  в планината и напуска работното си място, за да се  прибере при майка си в София.  След пореден запой постъпва на лечение в клиниката в Суходол. Там престоява три месеца, но  резултат от лечението няма.  Прибира се при майка си,  опитва се  да започне нормален живот. Бъбреците му са силно увредени. Професор Салтиров го оперира в урологията на Военномедицинска академия.   След оперативното лечение Михаил  прави всичко възможно, за да се стабилизира -  седи си вкъщи, много е отслабнал физически, но се опитва да помага на майка си в домакинството. За съжаление  отново посяга към алкохола.

Майката, Станимира Василева успява да го настани в клиника "Свети Наум" на Цариградско шосе в София. Там го лекуват  няколко пъти - престоява по месец, прибира се вкъщи, после пак постъпва в болничното заведение. Лечението не дава резултат, Михаил изпада в депресия. Осъзнава, че има сериозен проблем. Приет е в комуната за алкохолнозависими "Бетел" в  село до Кремиковци.  Там Михаил издържа три месеца,  по собствено желание си тръгва, защото мисли, че е излекуван и може да продължи живота си по нормален начин.  Малко след като е  напуснал комуната, Михаил пак посяга към алкохола.   В момента той е напълно наясно  с  проблема, който му съсипва здравето, но не може да си наложи да спре да пие. В момента няма никакви приятели. Интимната му приятелка  го изоставя.  Най-добрият му приятел, Виктор, който с години е до него и се опитва да му помогне,  също се отдалечава от Михаил. 

В момента Михаил проявява агресивно поведение към всички, включително и към майка си. На моменти осъзнава, че  алкохолът го срива, плаче, иска прошка от майка си,  целува я и я прегръща. После агресията се връща.  Младият човек е готов да отиде на лечение в клиниката "Сдружение Отворени очи"  във Варна и да  се подложи на тамошното лечение. Клиниката "Сдружение Отворени очи" има сайт в мрежата, откъдето става ясно, че тя е православна терапевтична общоност за зависими - алкохолици, наркомани,  отдадени на хазарта. Битовите условия са много добри - къща, разположена в борова гора, от спалните се вижда морето.

Майката на Михаил, Станимира Василева, смята, че попаднал в нова среда, синът и ще оздравее и ще се освободи от тежката зависимост. Михаил е единствената и радост,  тя иска да го върне в нормалния живот  -  и двамата да бъдат полезни  на обществото и да живеят в разбирателство.