Нов дом за Кольо и Милка Деневи

Всичко изчезна за минути. Домът ни, животът ни – в пламъци.

Събудихме се от странен, пукащ шум в 5 сутринта. Не беше аларма. Не беше гръмотевица. Излязохме навън и видяхме... огън. Огромни пламъци се издигаха от задната част на къщата – два метра над покрива. Секунда по-късно, вече тичахме да събудим децата – синът ни, който живее с нас, и дъщеря ни... тя е бременна, дойде само за няколко дни да ни види.

С дим в очите и страх в гърдите грабнахме каквото успяхме. Нямаше време – само паника, кашлица, отчаян опит да спасим живото си. В спалнята вече нямаше въздух. Докато чакахме пожарната, гледахме как пламъците преглъщат всичко – масата, на която вечеряхме като семейство, леглото, в което до преди минути спяхме… домът ни.

Покривът се срути пред очите ни. Таванът падна. Мебелите – в пепел. Дрехите, снимките, книгите, спомените – нищо не остана.

Над 3 часа огнеборците се бориха с пожара. Осем пожарни коли. След това – часове наред сами гасихме с маркучи, отчаяни да спасим поне нещо. Но останаха само овъглени стени, черни греди и един огромен въпрос: "Как се започва отначало?"

Сега стоим сред руините. Без дом. Без покрив. С деца, които имат нужда от подслон. С дъщеря, която скоро ще стане майка. Трябва да изградим всичко от нулата – тухла по тухла, сантиметър по сантиметър. Да създадем отново място, което да наричаме дом.

Молим за помощ.
Не е лесно да просим. Но още по-трудно е да погледнем децата си в очите и да кажем, че нямаме къде да ги приютим.

Ако можеш – помогни. Със средства, с разпространение, с каквото можеш.
За нас това не е просто къща. Това е домът, който трябва да възстановим, за да продължим да живеем.