Нека за Иван има Утре!

Здравейте, добри хора.

Ние сме семейство Аспарухови – Рангел и Ванеса. Млади родители сме и пишем тези думи с една-единствена молба: помогнете ни да дадем шанс на нашия син Иван.

Като всеки родител имахме една проста мечта – детето ни да расте здраво и щастливо. Да играе, да се смее, да направи първите си крачки, един ден да ни прегърне и да ни каже „мамо“ и „тате“.

Първите шест месеца от живота на Иван бяха изпълнени с надежда. Мечтаехме за бъдещето му, представяхме си как ще порасне, как ще тича с другите деца, как ще живее едно спокойно детство.

Но когато Иван навърши 6 месеца, животът ни се преобърна.

Тогава разбрахме, че нашето дете е с детска церебрална парализа, микроцефалия, спастична пареза и епилепсия.

Той беше само на 6 месеца. Толкова малък, толкова невинен, а вече изправен пред диагнози, които промениха целия ни свят.

От този момент нататък няма спокоен ден за нас.

Страх ни е, когато Иван заспи. Страх ни е, когато видим необичайно движение. Страх ни е, когато започне пристъп и не знаем колко ще продължи. Всеки път сърцата ни се свиват и се молим всичко да приключи, а Иван отново да бъде добре.

Живеем с постоянната мисъл: „Ами ако отново припадне? Ами ако този път е по-тежко? Ами ако нещо се случи с нашето дете?“

Това е страх, който никой родител не трябва да изпитва. Но това е нашето ежедневие.

Иван не може да ходи. Не може да седи самостоятелно. Не може свободно да протегне ръчичките си. Не може да се храни като повечето деца. Развитието му е забавено и той има нужда от постоянни грижи, наблюдение и терапии.

Понякога просто го гледаме и ни боли сърцето. Виждаме колко много искаме за него и колко голяма е борбата за всяко малко постижение.

Водили сме Иван в различни болници, търсили сме помощ, консултирали сме се със специалисти и сме опитвали всичко, което е било по силите ни. Дадохме всичко, което имахме. Не защото е лесно, а защото това е нашето дете и нямаме право да се откажем.

Сега пред нас се появи надежда за лечение и терапии в чужбина. Дадоха ни шанс, че с необходимата грижа Иван може да постигне по-добър и по-пълноценен живот.

Ние искаме да опитаме.

Искаме един ден Иван да направи нещо, което днес не може. Искаме да видим повече спокойствие, повече усмивки и повече малки победи.

Имаме и една мечта, която за много родители е нещо обикновено, но за нас би била чудо.

Искаме един ден Иван да ни разпознае. Да погледне към нас и да знае, че това са неговите мама и тате. Искаме поне веднъж да чуем от устата му думата „тате“.

За други това може да изглежда малко. За нас това е една от най-големите ни мечти.

Но необходимата сума за лечението и терапиите е непосилна за нашето семейство.

Затова днес заставаме пред вас като майка и баща, които се страхуват за детето си, но отказват да се откажат от него.

Моля ви, помогнете ни да дадем шанс на Иван.

Всяко дарение, независимо от размера му, може да бъде част от неговия път. За Иван това може да означава още една терапия, още една възможност, още една малка крачка напред.

Ако нямате възможност да дарите, молим ви, споделете кампанията. Понякога едно споделяне стига до човек, който може да помогне.

Не знаем какво ни очаква утре. Не знаем кога ще дойде следващият пристъп. Но знаем едно: ще продължим да се борим за Иван.

Защото той е нашият син.

Нашето дете.

Нашата надежда.

Нека за Иван има утре.

От сърце благодарим на всеки, който ще ни подкрепи.

Рангел и Ванеса