НЕКА ВИДЯ КАК ДЪЩЕРЯ МИ РАСТЕ!

Мили хора,

Сияна е само на година и три месеца. Като всяко дете, тя постоянно ме търси, протяга ръчички към мен, иска да я гушна, да я нахраня, да я приспя. Докато го правя я гледам и ме разкъсва мисълта, че ако не успея да се преборя, моето дете може да има спомен за майка си само от снимки.

След много години борба и тежка загуба, но след това с помощта на много хора, най-после станах майка. Със съпруга ми държахме в ръцете си всичко, за което толкова дълго се молехме и чакахме, но в един миг животът ни се преобърна.

На 07.08 вечерта, докато си играехме на леглото, Сияна се „хвърли“ върху мен, за да се гушка, но без да иска ме натисна с ръчичките си и усетих ужасно силна, пронизваща болка в областта на черния дроб. Последваха лекари, ехограф, скенер, ЯМР и още изследвания, а след тях на 17.08.2026 г. ми съобщиха най-тежкото – огромен тумор, около 7,5 см, и диагноза рак на черния дроб. Лекарите поискаха биопсия, но се отказаха – туморът е силно кръвоснабден и рискът от тежък кръвоизлив е прекалено голям.

След като чух диагнозата, вече се страхувах за дъщеря ми... какво ще стане с нея, ако мен ме няма? Какво и как ще й се обясни, когато търси мама? Ще успее ли поне да запомни лицето ми?

Моят татко почина от чернодробно заболяване и знам какво означава подобна диагноза, по тази причина отказвам да чакам и да се предам.

Потърсих помощ в чужбина, където лекарите предлагат план за лечение, но са категорични, че не трябва да се губи нито ден. На 24.08 т.г. ми предстои специализирано изследване, чийто резултат ще даде възможност да се прецени дали туморът може да бъде отстранен, дали може безопасно да се направи биопсия или ще се наложи трансплантация на черен дроб.

Моля ви, помогнете ми да остана до Сияна. Преминах през какво ли не, за да стана майка, а днес се боря за възможността да продължа да бъда такава.

Моля, помогнете, дарете и споделете моята история, за да може да стигне до повече хора. Не бива да губим нито ден. Всяко дарение и всяко споделяне могат да ме приближат до лечението и до най-важното за мен – да остана до детето си.

ДОКАТО ЧОВЕК Е ЖИВ – ИМА НАДЕЖДА!