КОГАТО НЯМАШ КОЙ ДА ТЕ ПОДКРЕПИ… ОСТАВА ТИ САМО НАДЕЖДАТА

Здравейте, добри хора.

Казвам се Теодора. На 57 години съм, вдовица съм от 2013 г. Нямам деца и нямам близки, на които да се опра. Днес съм изправена пред много труден период и се обръщам към вас с молба за човешка подкрепа.

Наскоро деактивирах кампанията си, защото в социалните мрежи получих много обиди, хули и обвинения. Това ме нарани дълбоко. Но добри съседки ме убедиха да я възобновя, защото имам нужда от помощ, докато излезе пенсията ми.

Не моля за съжаление. Моля за човешко отношение.

Зад всяка кампания стои човек. В моя случай стои една жена, която се опитва да оцелее.

Наскоро преминах през ТЕЛК. Здравословното ми състояние силно ограничава възможността ми да работя както преди. Аз съм шивачка. Това е моят занаят и начинът, по който винаги съм се опитвала да изкарвам прехраната си. Плета сувенири и играчки, когато силите ми позволяват, но вече ми е много трудно.

Ръцете ме болят. Здравето ми не ми позволява да работя нормално. А когато няма пазар за изработеното, няма и доход.

Имам четири осиновени котета. Те са моето семейство. Те са до мен в самотата, в болката и в дните, когато няма с кого да поговоря.

Понякога оставам гладна, за да има храна за тях.

Не защото съм силна, а защото те зависят от мен.

Едното коте е с рани по гушката и главичката и има нужда от ветеринар. А аз не знам откъде ще намеря средства. Четири животинки, които не разбират защо храната не достига и защо стопанката им е тъжна.

Те не са просто котки. Те са моите четири малки живота. Моето семейство.

Когато няма доход и няма кой да ти помогне, започваш да търсиш каквото можеш. Започнах да залагам свои вещи, за да намеря пари за храна. Вещи, които съм купувала с труд и които може би никога няма да мога да си върна.

Не искам да стигам дотам. Не искам да губя последното, което имам. Просто искам да преживея този период.

Очаквам пенсията си през ноември, но дотогава има още време. А нуждите не могат да чакат. Храната не чака. Токът не чака. Болното коте не чака.

Не търся лукс. Не търся скъпи вещи. Не търся съжаление.

Търся малко човешка подкрепа, за да мога да си купя храна, да платя най-необходимото и да заведа болното коте на ветеринар.

Моля ви, помогнете ми да издържа до ноември.

Ако можете да помогнете с 5 евро, 10 евро или с каквото е по силите ви, ще бъда безкрайно благодарна. За някого това може да е малка сума, но за мен може да означава храна за деня или помощ за котетата ми.

Ако нямате възможност да дарите, моля ви, споделете кампанията. Понякога едно споделяне стига до човек, който може да помогне.

Аз съм просто една жена, която се опитва да оцелее. Една вдовица, която няма деца и близки, на които да разчита. Една шивачка, която иска да работи, но здравето вече не ѝ позволява както преди. Една стопанка, която се опитва да нахрани четири невинни животинки.

И една жена, която все още вярва, че има добри хора.

Моля ви, помогнете ми да издържа до ноември.

Помогнете ми да си купя храна.

Помогнете ми да нахраня котетата си.

Помогнете ми да заведа болното коте на ветеринар.

Помогнете ми да не загубя и последното, което имам.

Благодаря от сърце на всеки, който ще прочете историята ми, ще я сподели или ще ми подаде ръка.

Вашата помощ може да изглежда малка за вас, но за нас е огромна.

Благодаря ви, че ни виждате.

Теодора