Надежда за Туана

Здравейте, добри хора,

Пиша ви като майка. Като човек, чийто свят се побира в едно малко момиче.

Казвам се Елван  и съм майката на Туана – едно прекрасно, слънчево дете, светлината и смисълът на моя живот.

Туана се роди на 18.08.2011 г. след изключително тежко раждане. Само два дни по-късно тя получи тежък гърч – миг, който завинаги промени съдбата ѝ и нашия живот.

До петия си месец тя растеше като всички други деца… а после всичко се срина. Диагнозите прозвучаха като присъда – детска церебрална парализа и епилепсия.

Започна нашата борба. Ден след ден. Година след година.

Но тогава още не знаехме, че най-страшното тепърва предстои.

Около петата ѝ годинка забелязахме промени в малкото ѝ телце. След дълго лутане по лекари чухме нова диагноза – тежка сколиоза. Безкрайни консултации, надежди, които угасваха една по една… почти никой не можеше да помогне.

Тогава срещнахме проф. Ахмет Аланай – лекарят, който ни даде надежда. След множество изследвания той каза, че може да оперира и да помогне на моето слънчице.

Страхът обаче ни парализира. Не бяхме готови. Отложихме. Молехме се да имаме време…

Но времето не ни почака.

През януари тази година Туана се разболя тежко и беше приета по спешност в болница. За наш ужас се наложи интубиране. Когато инфекцията отмина, лекарите направиха няколко опита да я откачат от апарата… но белият ѝ дроб отказваше да работи сам.

Така се стигна до постоянна трахеостома.

Истината беше още по-жестока – причината за всичко това е именно тежкото изкривяване на гръбначния стълб, което притиска белите дробове и другите ѝ органи. Тялото ѝ буквално не ѝ позволява да диша.

След трахеостомата Туана се промени.

Тя спря да се усмихва.

Спря да иска да излиза навън.

Спря да се радва…

Сякаш слънцето в очите ѝ угасна.

Отново заминахме за Турция, за да говорим с професора.

И там чухме думите, които всяка майка се страхува да чуе:

Операцията вече е СПЕШНА. Животоспасяваща. Без нея Туана е в реална опасност.

Намерихме лекаря. Има шанс. Има надежда.

Но тук започва нашата най-голяма болка – ние нямаме средствата за тази изключително сложна операция.

Затова днес протягам ръка към вас.

Моля ви, добри хора, помогнете на моето единствено слънчице.

Помогнете на едно дете да диша.

Да се усмихва отново.

Да живее.

Вие сте последната ни надежда.

От сърце – благодаря на всеки, който ще подаде ръка на Туана.