Моля ви, помогнете ни да не лишаваме детето си от най-необходимото

Младо семейство живее в тежки лишения и се бори да осигури най-необходимото за своето 5-годишно дете.

Здравейте, обръщам се към Вас с вярата, че Вашата фондация е заобиколена от хора с големи сърца – от професионалисти, които не остават безучастни пред човешкото страдание. Пиша Ви, защото съм изключително емоционален човек и не мога да стоя безучастен, когато виждам страданието на близките ми.

Става дума за едно младо семейство, което бих дал живота си да защитя и подпомогна, но не мога да се справя сам. Майката е моята сестра – работи само в кметството на с. Мраморен, обл. Враца, по така наречените програми. Бащата – зет ми – също се е опитвал да започне работа, но здравословното му състояние го спира. Последната му работа беше в чужбина, в сферата на слънчевите панели. Там му беше назначено да се върне в България за изследвания, които показаха, че има диабет тип 2.

Те имат едно прекрасно дете, което на 31.05.2026 ще навърши 5 години. Това малко същество заслужава топлина, грижа и любов, но често се лишава дори от най-елементарното. Родителите му се отказват от собствената си храна, от дрехи, от лични нужди, само за да може детето да има вафла, паста или сок. Стигало е до там, че съм ги виждал да плачат пред мен, защото не могат да му осигурят дори най-малкото, което едно дете иска. И когато програмите от общината свършат, майката и бащата остават гладни и измъчени, а детето расте в лишения, без да разбира защо света около него е толкова труден.

Живеят в имот, който принадлежи на майката и сестрата на зет ми. Майката е възрастна и тежко болна жена, а сестрата на зет ми е с детска церебрална парализа, със 88% инвалидност по ТЕЛК. По закон тя няма право на личен асистент, въпреки че ежедневието й е борба за всеки нормален жест. Аз направих всичко по силите си, като подадох за ново преосвидетелстване, за да може семейството да получи дори минимална помощ.

Всеки път, когато отида при тях, виждам мълчаливото страдание в очите им. Те са млади хора, които искат да работят и да се справят, но нямат доходи, нямат възможности и понякога прибягват до бързи кредити, само за да могат да осигурят на детето храна и дрехи. Зет ми се нуждае спешно от медицинско наблюдение за диабета, но няма платени осигуровки, а всички разходи падат върху семейството. Детето расте, а нуждите му стават все по-големи, а родителите му се чувстват безпомощни.

Аз правя всичко по силите си, когато имам възможност, но вече два месеца търся работа и не мога да им помогна достатъчно. Нямам кола, транспортът е проблем. Те обитават само една стая на втория етаж – минимални условия, далеч от нормални, без пространство за детето да играе, без възможности за спокойно ежедневие.

Моля Ви, ако има възможност, помогнете им – с храна, дрехи, финансово или каквото можете. Дори най-малката помощ ще даде надежда на едно дете и на младо семейство, което се бори всеки ден с невъзможни условия, но не губи любовта и достойнството си.

Вярвам, че има хора с големи сърца, които могат да се трогнат от тази история и да покажат, че добротата съществува. Всяка подкрепа е шанс за малкото дете да има усмивка, за родителите му да дишат спокойно поне за миг, за живота им да не бъде лишение след лишение.