Моля, помогнете и дайте шанс на Светослав да има своето утре!

Баща ми цял живот е помагал на другите. Днес той лежи в болница и се бори за още време с внучките си.

Казвам се Вера Стоева и ви моля да помогнете на моя баща Светльо.

Той е на 70 години, от Габрово. Цял живот е работил като автомеханик, издържал е семейството си и никога не е отказвал помощ на човек в беда. Ако някой му се обадеше посред нощ, Светльо ставаше и тръгваше. Такъв е баща ми.

Човекът, който винаги е бил силният.

Днес обаче той има нужда някой да бъде силен за него.

Баща ми се бори с пролимфоцитната левкемия, която е рядък и агресивен вид лимфоидна левкемия. В момента е в Турция и преминава през интензивна химиотерапия, след която трябва да бъде подготвен за трансплантация на костен мозък.

Миналата година семейството ни плати около 30 000 евро за лечението му. След месеци на страх дойде новината, за която се молехме – ракът беше изчезнал.

Повярвахме, че най-страшното е останало зад нас.

Но през април левкемията се върна.

А преди около две седмици разбрахме, че е станала още по-агресивна.

Никога няма да забравя момента, в който лекарите ни казаха, че татко отново трябва незабавно да започне тежка химиотерапия и след това да премине през трансплантация.

Той не каза: „Не мога повече.“

Той иска да живее.

Иска да види как растат внучките му. Иска още семейни вечери. Още шеги. Още обикновени дни у дома с хората, които обича.

Лекарите имат план. Но цената на този шанс е 168 000 евро.

За нашето семейство тази сума е непосилна.

И като негова дъщеря няма по-болезнено чувство от това да знам, че баща ми е готов да продължи битката, а аз не мога просто да му кажа: „Не се тревожи, татко, парите са събрани.“

Затова моля вас.

Помогнете ни да не позволим липсата на средства да прекъсне борбата му.

Баща ми е прекарал живота си, протягайки ръка към другите. Днес аз протягам ръка за него.

Ако можете, дарете. Ако не можете, моля ви, споделете историята му.

Светльо не иска чудо. Иска още време. Време да се прибере у дома. Време да прегърне внучките си. Време отново да се смеем заедно.