Мама Нуши трябва да живее

🕊️ Последният шанс на една майка— писмо от Вехануш

Казвам се Вехануш. На 43 години съм от Варна.

Никога не съм си представяла, че ще стигна до момент, в който няма да мога да ходя, че всяко движение ще боли и че ще трябва да моля за помощ, за да остана жива за детето си.

Израснах в дом, в който страхът беше ежедневие. Баща ми беше алкохолик. Имаше дни, в които не знаехме дали ще се приберем живи. Физическият и психическият тормоз беше част от детството ми. Той вече не е между живите, но раните от онези години останаха.

Съдбата ме срещна със съпруга ми — човек с лека умствена изостаналост, но с добро сърце. Заедно създадохме дете — нашето момиче. То също е със специални потребности. Днес е на 17 години, но мисли и чувства като 7-годишно дете.

Много хора ме съветваха да я оставя в институция. Аз отказах. Тя е моето сърце. Моята причина да живея.

Години наред работех, за да издържам семейството си. Последните три години — на две места едновременно. Опитвах се да бъда силна за всички. Но силите ми свършиха.

Останах без работа. Потънах в депресия и отчаяние. Започнах да напълнявам. Болестите дойдоха една след друга — сърдечна недостатъчност, исхемична болест на сърцето, диабет, полиневропатия.

Днес не мога да ходя. Всичко ме боли. Аз съм на 43, но се чувствам като на 80.

Имам едва 50% ТЕЛК. Съпругът ми също. Живеем от пенсии и малката помощ за детето.

Последните два месеца прекарах в болница във Варна.

Вкъщи няма дърва за огрев — палим стари мебели, които добри хора ни дават, за да преживеем зимата.

Имаме запор на сметките заради дългове към ВиК. Живеем буквално ден за ден.

Но най-големият ми страх не е бедността.

Най-големият ми страх е, че ако си отида… няма кой да се грижи за детето ми.

След консултация в Турция получих шанс — лечение на сърцето и бариатрична операция за отслабване. Лекарите дават 70% шанс да се изправя отново на крака, да се движа, да работя, да бъда майка, каквато детето ми заслужава.

В България пет години никой не успя да намери решение.

Аз не мечтая за богатство.

Мечтая да мога да ходя.

Да мога да прегърна детето си, без да ме боли.

Да знам, че ще бъда до нея още години.

Моля ви — помогнете ми да остана жива за детето си.

Помогнете ми да повярвам, че доброто съществува.

С надежда,

Вехануш — една майка, която иска просто да живее ❤️