Клепачите на Алекс не се отварят и зрението му се губи

Очите на сина ми Александър почти не се отварят. Клепачите му не се вдигат и процепът е толкова тесен, че зеницата му не се вижда.

Алекс е на 9 години. Освен това е силно късоглед, вече с 16 диоптъра, и зрението му продължава бързо да се влошава. Първата операция не помогна. Сега имаме нов шанс, но сами не можем да го платим.

Здравейте,

Алекс се роди с блефарофимоза. Това е рядко заболяване, при което очните цепки са силно стеснени, а клепачите не се отварят както трябва. Да вижда, да чете и да пише за него е битка всеки ден. Докато другите деца просто отварят очи, Алекс гледа света през тесен процеп и през 16 диоптъра.

Всичко започна още в деня, в който се роди. От болницата го изписаха като здраво бебе. Но аз съм неговата майка. Гледах го и усещах, че нещо не е наред. Цели пет месеца никой не можеше да ни каже какво му е. Държах го в прегръдките си, исках да го предпазя от всичко, а не знаех срещу какво се боря.

Зад тези 16 диоптъра стои едно малко момче, което иска да играе, да тича и да открива света като всички останали. Има и болка, за която рядко се говори. Да усещаш, че хората те забелязват и те сочат с пръст. Да гледаш как детето ти се затваря в себе си заради погледите на другите е най-тежкото за едно майчино сърце.

През 2024 година повярвахме, че сме намерили решение, и Алекс беше опериран в чужбина. Операцията не помогна. Клепачите му останаха същите, а зрението му продължи да се влошава. Тогава светът ми се срина. Но нямах право да се предам.

Започнах отначало и прекарах безброй нощи в проучвания, докато не открих специалист, който е сред най-добрите в света в хирургията на клепачите. Той лично прегледа изследванията на Алекс и ни даде шанс за успех. За първи път от години имаме надежда, че очите на сина ми ще се отворят и светлината ще стига свободно до зеницата му. Така можем да запазим зрението, което му остава. Без операцията то ще продължи да се губи.

За пътуванията, изследванията, престоя и прегледите след това ще се погрижим сами. Самата операция обаче е непосилна за нас. Затова събираме средства за операцията на Алекс.

Искам да го видя как чете и пише без усилие, как тича и играе, без да се затваря от погледите на хората. Сама не мога да купя светлината за очите на сина си. Ако можете, дарете за Алекс. Ако не можете, споделете историята му. Всяко дарение и всяко споделяне ни доближава до деня, в който той ще погледне света без страх, че ще го изгуби.