Живот за Павлос

Елпида“ на гръцки означава „Надежда“. Звучи красиво, нали?

Само шест месеца след като изгубих майка си – от рак на белия дроб – животът ме удари отново. Този път по-силно, по-болезнено... Синът ми Павлос, само на 12 години, е със съмнения за Сарком – рядък и агресивен рак на костите.

Сякаш някой ме удари право в сърцето. Сякаш нещо ме краде – ден след ден – физически, психически, емоционално. Светът се свива, времето спира, не искаш да повярваш. А страхът, че може утре да го няма, е непоносим. Не знаеш как да дишаш. Боли гърдите, трепериш, буца в гърлото, а пред очите ти – само неговото лице.

Реагирахме незабавно и тръгнахме за Турция. Назначиха ни изследвания , като първо снощи направиха няколко ядрено - магнитни резонанса на цялото тяло и томографии. Поледваха кръвни изследвания и прегледи при проф.Фунда и екипа на проф. Харзем. От образната диагностика се вижда, че има злокачествено образувания, но всъщност биопсията ще покаже дали е Остеосарком или Сарком на Юинг. Назначиха биопсията за четвъртък и до понеделник-вторник резултатите ще бъдат готови, като те ще покажат как ще започнем лечението.

А сега какво?

Тук се появява тази дума, която ми дава сили – Елпида. Надежда.

Искам той да живее. Искам да бъде здрав. Няма по-голяма болка от мисълта, че може да го загубя.

Павлос не е просто моето дете. Той е моят живот. Обичам го до лудост. Всеки ден го прегръщам, целувам, галя го по косата, а той – вече тийнейджър – все ми се кара, че го излагам. Но не мога да спра. И не искам.

На 31 юли има рожден ден. Знам къде ще сме – в болницата. Но не знам какво ще му кажа. Мечтаеше за море...

Моля ви, хора…
Помогнете ми да го задържа.
Да има шанс да живее, да диша, да се смее, да играе, да порасне.

Надеждата ми е в Бог. И във вас.
Помогнете на моето съкровище.
Моля ви, помогнете на Моя Живот да живее.
❤️🙏