Живот за Ева❤️

Здравейте мили хора ,миналата седмица приключихме терапиите в болницата и вече сме си вкъщи. Ева е герой и ги понесе що годе добре и е една идея по-спокойна. Всеки ден давам всичко от себе си да я раздвижвам и от сърце се надявам да я вдигна на крака, за да зарадва двете дечица. Междувременно в началото на месеца Вики и Божидарка навършиха 7 и 2 годинки и вместо играчки си пожелаха само мама да оздравее и отново да си играе с тях. За съжаление от известно време аз съм в много тежко психическо състояние с постоянно безпокойство и паник атаки,губя почва под краката си и не знам как ще се справям с Ева и дечицата когато се върнем в България. Това е и причината да не сме качвали новини през последните седмици, просто нямам сили да пиша. Приятели ми казват да стискам зъби и да се държа, но всеки ден е огромно психическо и физическо изпитание и когато навън виждам семейства с майка и баща, а аз съм навсякъде сам, е непоносимо тежко. Стремя се по всякакви начини да не го принеса върху двете слънчица, който с нищо не са заслужили подобен ад. Моля се и се надявам да не сте ни забравили, защото Ева е по средата на битката и тепърва ако всичко е наред след 2 месеца и предстоят няколко важни и скъпи операции за затваряне на черепа и поставане на маркуч за изтегляне на течност от главата. Благодаря ви и се моля да не спирате да ни подкрепяте, за да си върна отново нормалното и щастливо семейство с две прекрасни дечица и усмихнатата им любяща майка, защото без нея сме загубени! Докато вие приятели сте до нас няма да спра да се боря и вярвам, че заедно ще доведем всичко това до щастилив край!