Живот навъпреки

Ще ви споделя малко предистория за тези, които не ме познават. Преди 10 години претърпях катастрофа с мотор и от тогава съм инвалидна количка, като без излишен драматизъм си върнах живота обратно. Жива съм благодарение на Пирогов, но сега 10 години по-късно се опитвам да бъда жива въпреки Пирогов.

 

От 4 месеца само най-близките ми знаят за ада през който преминавам.

И как отново се опитвам да превъртя играта.

 

В края на юни, започнах да вдигам температури и съвсем случайно открих, че причината за високата температура е, че под една на вид елементарна и повърхностна раничка се крие огромна пещера с безброй разклонения, канали и гнойни джобове.

След домашна консултация с хирург и негова препоръка за Пирогов, което аз отказах по две причини - от една страна много добре знаех за славата на гнойно-септичното отделение в Пирогов и от друга страна август месец ми предстоеше пътуване, което не исках да застраша с открита рана.

Пробвахме известно време да се справим в нас, но се оказа абсолютно невъзможно и искам или не искам вместо на 14.08 да реализирам дългоочакваното си пътуване-мечта, се озовах в Пирогов за операция. Преживяването Пирогов ще го опиша подробно в отделен разказ, но на кратко - оперираха ме и ме изписаха след 5 дни. След една седмица пак ме приеха заради високата температура и пак ме изписаха след 5 дни, като в деня на изписването вечерта бях с 39,6 ℃. След 1 седмица пак ме приеха и ме изписаха след 9 дни - отново с температура. От първия прием задавам въпроса, дали има опасност от заразяване на костта и всички през цялото време ме убеждават, че раната е далеч от костта и няма никаква опасност за нея, до третия прием, където най-спокойно ми обясняват, че тазобедрената ми става е инфектирана. На въпроса как я лекуваме отговорът беше “никак, тя ще се стопи и ще изтече”. В този момент ми беше ясно, че нямам никакъв шанс в Пирогов, не само за ставата, но и за мекотъканната рана и инфекцията. Никакво решение за овладяване на инфекцията или пък търсене на причините за нея.

Само да отбележа нещо много важно - Пирогов е единственото място в цяла България, където приемат хора с инфектирани, декубитални или диабетни рани. Няма значение кой си и какви връзки имаш. Няма болница, която да те вземе. В Пирогов също така не лекуват остеомиелит или инфекция на костта. В някои ортопедии това се случва, но ако имаш инфекциозна рана, то нямаш никакъв шанс за лечение другаде, освен в Пирогов.

И така с ясното съзнание, че ако не се лекувам ще си умра тихо и кротко от сепсис, започнах да прозвънявам приятели преминали през подобна драма за препоръки за чужди болници. Изпратих имейли до всички препоръчани болници с информация за състоянието ми с молба за цена на лечението и приблизителен престой.

Първи ми отговориха от турския “Анадолу Медицински Център” и след кратка комуникация с тях взехме решение да им се доверим, предвид влошаващото ми се общо състояние. Всички останали варианти включваха 1 или 2 полета, които вече нямаше как да издържа.

 

И така, озовах се в турската болница, ще спестя сравненията с Пирогов.

 

Още на прегледа водещият професор - имунолог-хирург извика ортопед и пластичен хирург и съставиха план за действие, в който първа точка беше овладяване на инфекцията и сваляне на температурата.

 

Приемам несметни количества антибиотик по няколко едновременно, почти по 15 часа в денонощието, много температуро свалящи медикаменти и направена една четиричасова операция, в която бяха открити 3 нови джоба с гной и некрози.

 

Днес, 26.10 е първия ден от 4 месеца, в който аз наистина нямам температура. 4 месеца, в които се мятах между 38 и 40 градуса, по няколко пъти на ден. Станах най-големия спонсор на Софарма с несметните количества течен аналгин, които изпих, дори не знам как организмът ми издържа и понесе всичко това. 4 месеца, в които имаше моменти, в които осъзнавах, че не съм в състояние дори да вземам самостоятелни решения, 4 месеца, в които тялото ми е забравило какво е да нямаш температура. Четири месеца, в които, единствената ми мечта беше да се събудя без температура и преборила инфекцията.

 

Това е една малка спечелена битка, но предстои продължаване с антибиотичното лечение до пълно изчистване на кръвта и раната от инфекцията, няколко процедури с ВАК машина и след като всичко е трайно изчистеното - ще ми направят пластична операция, която не е козметична, а за покриване на ставата с мускули и тъкан и запълване огромния кратер, за да може раната да бъде затворена и да заздравее. За моя радост нямам диабет и шансовете са напълно реалистични.

Истината е, че общото ми състояние беше много по-лошо отколкото са очаквали и за две седмици достигнаха финансовия лимит от първоначалната прогнозна офертата и изчерпване на целият ми финансов ресурс.

Аз имах информация, че е това е комерсиална - частна болница, но наистина нямах избор и никаква идея, че буквално ще достигна до напълно занулена банкова сметка.

 

За това мили приятели за първи път се обръщам към вас с молба за вашата помощ за лечението ми в Турция, което започнах на 13.10.2025.

Реалността е, че за първи път ми се налага да се моля за помощ и единственото нещо, което ме пречупи да го направя е болката и желанието за живот.

Безкрайна и искрена благодарност на всички, които ще се отзоват!

Мечтата ми е проста: да се върна към нормалността.

 

БЛАГОДАРЯ И ПОКЛОН за помощта в този толкова ключов ча живота ми момент!