Иван Петков дари живот

Здравейте, добри хора.

Казвам се Иван и съм на 41 години. Днес се обръщам към вас с надежда и молба за помощ в най-важната битка в живота ми. Битката с рака.

Всичко започна в един от най-щастливите периоди от живота ми, когато създадох семейство.

През февруари 2025 г. на езика ми се появи нещо, което приличаше на афта. Мислех, че ще мине, но не изчезваше. След прегледи, изследвания и биопсия чух диагнозата, която никой не иска да чуе. Плоскоклетъчен рак на езика.

От този момент животът ми се промени напълно.

Започна ходене от лекар на лекар. Заболяването е по-рядко и дълго време не получавах ясен път за лечение. През това време образуванието растеше. Само за два месеца стигна до момент, в който вече не можех да се храня нормално.

Приеха ме за лечение в Унихоспитал Панагюрище, единствената болница, която пое лечението ми. През цялата 2025 година преминах през множество лъчетерапии и химиотерапии. За кратко имахме надежда, че съм се преборил.

Но радостта ни не продължи дълго.

Когато лечението спря, ракът отново започна да се развива. Казаха ни, че може да се опита оперативно лечение, но в България това би означавало да бъде изрязан целият ми език и долната челюст, а храненето ми да става чрез сонда.

Това беше страшно да го чуя.

Заедно със съпругата ми решихме да потърсим още едно мнение в болница „Аджибадем“ в Турция. Там ни дадоха надежда. Лекарите обясниха, че може да бъде направена операция с изрязване на засегнатата част и реконструкция, след която да имам шанс отново да се храня и да говоря нормално.

За тази операция обаче е необходима сумата от 20 000 евро. Тя е непосилна за нас.

А времето е много важно. Образуванието расте и вече пречи на говора и храненето ми.

Моля ви за шанс.

Шанс да премина през тази операция. Шанс да се възстановя. Шанс да продължа живота си до семейството си и отново да живея нормално.

Всяко дарение, независимо от размера му, ме доближава една крачка към лечението.

Благодаря от сърце на всеки, който ще ми подаде ръка.