Размисли от тази събота

На снимката съм аз в колата след събитието на фондация „Стефан Стефанов“. Събитието се казва „Всички заедно за живот“ и е посветено на пътната безопасност. Това е поредното събитие (по-конкретно четвъртото) от началото на годината, на което присъствам и което е организирано от родители, загубили децата си на пътя. Мисълта за силата на тези родители ме зарежда с енергия и аз да продължавам да правя това, което правя. Мисълта, че толкова много родители организират събития за пътна безопасност ме ужасява. На снимката съм усмихната. Но в тази тема усмивката обикновено е фасада. Нося фланелка от събитието, на нея пише “Яко е да си отговорен“. Да, яко е. И не само яко… В страна, в която сме нормализирали нарушението и сме го приели за даденост; в страна, в която напълно сме забравили какво означава понятието отговорност; в страна, в която ежедневно забравяме каква е ценността на човешкия живот, в която … Спирам… Към поста допълвам още две неща. Едното може и да прозвучи предизборно, но не е😊. Първо: На всяко събитие чувам думите, че пътната безопасност трябва да стане държавен приоритет. Добре де, то безспорно е така, но като от години няма държава? Като сме постоянно на избори? Ами тогава … Ами тогава да отидем да гласуваме… За да има най-накрая кой да взима решенията и да определя приоритетите! Второ: За себе си съм взела решение – да не се примирявам с пътната реалност и да работя за възпитанието на младите и превъзпитанието на възрастните. За целта създадохме образователна игра. Стартирах кампания за набиране на средства. Тези средства са изцяло за разходите в печатницата, моят труд е изцяло доброволен. Искам масово училищата да провеждат нашата образователна игра. Искам да издам 200 бройки от играта, а не 150. За целта ми трябват още 390лв. Призовавам Ви да се откажете от нещичко – 5, 10, 20, 50, 100 – от каквото искате и да помогнете на тази кауза. Ще Ви държа в течение с резултатите😊.