Глас за Серхи!

Трудно ми е да разкажа историята на детето си. Не защото не знам какво се случи, а защото всяка дума боли.
Серхи някога казваше „тате“. Днес баща му мечтае да чуе тази дума отново.

Серхи е малко момче, което постепенно губи думите и уменията, които вече е придобило. Днес той не може да се храни и облича сам и се нуждае от постоянната помощ на своите родители. Семейството му се бори да събере 19 000 евро за лечение.Казвам се Минчо и съм бащата на Серхи.
Трудно ми е да разкажа историята на детето си. Не защото не знам какво се случи, а защото всяка дума боли.

Когато Серхи се роди, всичко беше нормално. Растеше спокойно като всяко друго дете. На една годинка проходи, а след това каза първата си дума „тате“. Никога няма да забравя този момент.За някого „тате“ може да е само една дума. За мен беше целият свят.Около втората му годинка започнахме да забелязваме, че нещо се променя. Серхи стана по-нервен и неспокоен. Близките ни успокояваха, че просто сме го разглезили и с времето всичко ще се оправи.
Искахме да вярваме, че е така.

Но след още няколко месеца детето ни започна да губи неща, които вече можеше да прави. Преди се хранеше само, а после спря. Бяхме махнали памперса, но отново започна да се напишква. Думите, които знаеше, една по една изчезнаха. Преди казваше „мамо, пиш“, а после спря да казва и това.
Серхи започна да се крие и да стои сам. Когато го викахме по име, често дори не се обръщаше. Играеше неспирно, беше много нервен и чупеше почти всичко, до което се докоснеше.Сякаш малко по малко детето ни се отдалечаваше от нас, а ние не знаехме как да го върнем.В началото със съпругата ми обвинявахме себе си. Мислехме, че сме го разглезили и че трябва да бъдем по-строги. До днес ме боли, когато си спомня за това. Не разбирахме, че Серхи не е непослушен. Той е имал нужда от помощ, а не от строгост.

Когато стана на три години, почти всичко, което преди можеше да прави и казва, вече беше изчезнало. Сякаш никога не го беше научавал. Започнахме да обикаляме лекари и специалисти. Направихме необходимите изследвания. Те показаха сериозни затруднения в говора и развитието, сензорен дефицит и незрялост на централната нервна система. Започнахме работа с логопед, психолог и ерготерапевт. Водехме го на занимания по два пъти седмично и правехме всичко, което беше по силите ни.Но промяната, която чакахме, не идваше.  Казваха ни, че Серхи не отговаря на възрастта си и че може да минат много години, преди да направи дори една малка крачка напред. Днес нашето дете не може да се храни само. Не може да се облича само. Не може да се справя без нашата помощ. Нуждае се от нас през цялото време.

Гледам го и често се питам какво иска да ни каже. Дали нещо го боли. Дали се страхува. Дали разбира колко много го обичаме.Най-тежка е тишината му.Аз помня гласа на сина си. Помня как каза „тате“. И всеки ден мечтая да чуя тази дума отново. Потърсихме помощ и извън България. След като специалисти в Турция прегледаха медицинските документи на Серхи, ни предложиха лечение.Никой не ни обещава чудо и никой не може да ни даде гаранция. Но за нас това е надежда. А когато става дума за детето ти, не можеш просто да се откажеш. Длъжен си да опиташ.Необходимата сума за програмата е 19 000 евро. Тя е непосилна за нашето семейство.Времето ни притиска, а без помощ няма да успеем.Аз съм един баща, който просто иска да помогне на детето си.Не искам невъзможното.Искам Серхи да може да се нахрани сам. Да се облече сам. Да се обърне, когато го повикаме. Да ни покаже какво иска и какво чувства.

Искам да чуя гласа му.
Искам отново да чуя „тате“.
Моля ви, помогнете на Серхи. Ако можете  дарете. Ако нямате възможност споделете неговата история. Понякога едно споделяне може да стигне точно до човека, който ще подаде ръка.Нека дадем на Серхи шанс да се върне към нас.
Нека помогнем на едно дете отново да намери гласа си.