Една майка, едно обещание и битка за още време

Помогнете ми да продължа лечението си и да остана до семейството си.

Здравейте, добри хора.

Казвам се Красимира Димитрова Пенева и съм на 52 години. Съпруга съм и майка на две деца -Ана-Мария, която е студентка по медицина, и Димитър, който е на 12 години.

Пиша тези думи с надежда, но и с болка, защото от години водя тежка битка с онкологично заболяване.

През октомври 2017 г. бях диагностицирана с рак на яйчниците, IV стадий. Оттогава животът ми се превърна в поредица от химиотерапии, операции, възстановявания, изследвания, ремисии и рецидиви. Години наред се боря за още време. Още време с децата ми. Още време със съпруга ми. Още време със семейството, което е моята най-голяма причина да не се предавам.

Преминала съм през тежки лечения в България и Турция, през мащабни операции, през усложнения и през алергични реакции към част от терапиите. Имало е моменти, в които силите ми са били на предела, но всеки път мисълта за децата ми ме е изправяла отново.

Не можех да обещая на дъщеря си, че няма да умра. Но ѝ обещах, че ще направя всичко възможно това да не се случи скоро.

И продължавам да спазвам това обещание.

За съжаление, заболяването отново прогресира. При последните изследвания бяха установени нови лезии, наложи се операция на белия дроб, а сега предстоят допълнителни имунохистохимични, генетични и молекулярни изследвания. Те са изключително важни, защото от резултатите зависи какъв ще бъде следващият ми лечебен план.

Лекуващият ми екип одобри започване на имунотерапия с Keytruda. Планирани са първоначално 4 вливки, след което ефектът от лечението ще бъде проследен чрез контролни изследвания.

Това лечение е шанс за мен. Шанс заболяването да бъде задържано под контрол. Шанс да продължа напред. Шанс да остана до хората, които обичам.

Но стойността на лечението и необходимите изследвания е непосилна за нашето семейство.

Само една вливка с Keytruda струва 5000 евро, а за първия етап са необходими 4 вливки. Освен това предстоят лекарски прегледи, контролен скенер, нови генетични изследвания, допълнителни имунохистохимични изследвания и транспортни разходи.

Години наред семейството ми прави всичко възможно да се справя. Но лечението ми не е кратко. То продължава вече години и всяка следваща стъпка изисква средства, които вече не можем да осигурим сами.

Затова се обръщам към вас с молба за помощ.

Не моля за лукс. Моля за шанс да продължа лечението си. Моля за още време с децата си. Моля за възможност да изпълня обещанието, което дадох на семейството си – че ще направя всичко по силите си, за да остана до тях.

Децата ми не мечтаят за нещо необикновено. Те искат просто майка им да бъде до тях. Да живеем по-спокойно, да имаме обикновени семейни дни, а пътуванията ни да не бъдат само до болници и лекари.

Всяко дарение, независимо от размера му, е част от моя шанс да продължа лечението си. Всяко споделяне също е помощ, защото може да достигне до човек, който ще подаде ръка.

Моля ви, помогнете ми да продължа тази битка.

Заради Ана-Мария.

Заради Димитър.

Заради семейството ми.

Заради надеждата, че все още има какво да се направи.

От сърце благодаря на всеки, който ще дари, ще сподели или ще бъде до нас в този труден път.

Красимира