Развитието на Крум след прегледа в Турция

Здравейте, на всички добри хора, които подадоха ръка на нашето семейство с борбата в лечението на нашето момченце. Искам да Ви разкажа какво се случи след като преминахме прегледа в Турция. Нека да започнем. Направено му беше едночасово ЕЕГ, то показа, че има зачестили пристъпите на епилепсия. След което му направиха обстоен преглед на сърцето корема и тест на слуха. Направиха също и скенер, показа че кистите в главата не растат и беше предписано лекарство, което имаше за цел да предотвърти бъдещ растеж. От другите изследвания всичко беше наред. Дадоха ни и втори вариат за лечение, който беше с инжекции и хоспитализиране в тяхната билница, но това лечение влияе на имунната система. Обясниха, че първо ще пробваме с лекарството наречено Сабрил то беше предписано по схема и уговорката беше след 3 месеца отново да се направи ЕЕГ, за да се види влиянието на лекарството, разбира се остана да се приема и конвлулекса предписан от Българските лекари. В последният в Турция ден Крум вдигна температура 38 градуса и беше изписано сиропче за да може докато се приберем до България да бъде овладяна. Сега добри хора започва тежката част от моят разказ и изпълнена с много мъка и страх. Месец по-късно от прибирането ни в България, Крум се разболява с 40 градуса, кашлица и трудно дишане веднага със съпругата ми го завеждаме в болница и там предписват антибиотик след 4 дни лечение вкъщи няма подобрение и се налага повторно спешнен прием отново с висока температурата 38.5, Крум не беше спокоен и по време на прегледа плачеше неутешимо сатурацият му беше 88-90%. Приемат го в болницата започват лечението като му слагат кислород да овладеят сатурацията, но по време на престоят детето се влошава започва да получва гърчове температурата продължава да не бъде овладяна въпреки всякакви медикаменти, налагат се спешни скенери на главата и на белият дроб. Скенера показа, че хидроцефалията прогресира и нивото на водата в мозъка е критично, притиска мозъчната кора. Помня думите на неврохеругра, ако не се оперира синът ви сега, шанса за живот е три месеца. Това беше първият тежък удар за мен като майка да чуя, че детето ми няма да оцелее, но последва следващият етап от лечението след влошеното състояние  и гърчовете които продължаваха 30-40 мин повлияни от неспадащата темепратура се налага спешно преместване в реанимация кислорода му не достигаше сатурацията падаше много бързо. В реанимацията синът ми бе имтуниран два пъти белият дроб почти отказа, тогава казаха, че може и да не оцелее, поставиха му сонда за хранене, престоят беше 1 месец докато възстановят състоянието му. Беше поставена гастростома след извеждането му от реанимация,но състоянието му все още беше критични заради налягането на водата в мозъка.Наложи се транспортиране на детето в друга болница отново на кислород до неговото пълно стабилизиране там престоя беше 2 седмици изписахме го започнахме рехабилитацияи месец по-късно му беше поставен шънт в главата за да може да се даде шанс за живот. Операцията беше успешна. Думите на неврохерурга бяха че вътречерепното налягане е било доста високо,но състоянието ще се проследява занапред чрез скенери.След тежка борба и много интервенции Крум успя да се върне към живота, но вече по друг начин храненето се осъществява през стома вече има аспиратор с който събираме секретите които се трупат в белият дроб, продължаваме с рехабилитацията. Наскоро бяхме в детската педиатрия за изследвания конвулекса беше му беше увеличен . направено бе и второ генетично изследване. Крум расте смее се на играчки опитва се да се обръща, но все още изостава в развитието си в сравнение с другите негови връстници.Сега това, което предстои за физическото му развитие е закупуване на вертикализатор с който да започнем следващите стъпки в развитието му, а именно изправянето му на крака. Искам да завърша тази новина със следното обръщение:"Аз и моето  семейство преминахме през много трудни моменти, но нашият син ни показа, че неговото желание за живот е по-силно болестта. Той е нашият малък герой. Гордеем се с него и всеки един ден благодарим, че той се бори и макар с малки стъпки се развива физически и емоционално. Обръщам се към всичко родители, които минават през тази болка имайте вяра и никога не я губете, защото когато най-малко очакваш се случва чудото."