Да върнем дома на моите правнуци след пожара

Молба от един прадядо: Пиша тези редове с натежало сърце. Цял живот съм свикнал сам да си нося кръста и на да не се моля за помощ, ама като погледна правнуците в очите знам, че заради тях трябва да преглътна гордостта.

Преди тая Коледа, моята внучка дето съм я отгледал като своя дъщеря и нейният мъж години наред се трудеха, за да осигурят дом на правнуците в България. Знаете как е положението тук, мили хора, борба за оцеляване. Искаха да дадат на двете си малки деца дом, спокойствие и сигурност. Вложиха всичко – спестявания, труд, здраве и любов – в тези стени.

Едвам се нанесоха за Коледа, да се порадват на семеен дом, ама радостта им трая само 12 дена. 

Тая нощ към 4:30 сутринта, дни преди Коледа, огънят им отне дома, докато си спяха.

Само Божията милост спаси децата. Правнуците ми на 7 и 9 години, се събудили от пушека и вдигнали майка им и баща им. За минути се изнасят веднага и уведомяват спешните служби за помощ. Ако не бяха те, сега щяхме да плачем на гробищата. Живи са, слава Богу, ама уплахата в очите им ще отнеме време да я прекарат. Само Господ ги е пазил.

В момента съм ги приютил в моята стара къща – четири поколения под един покрив. Аз се изнесох от спалнята си, за да я отстъпя на внучката, мъжа ѝ и децата, които спят на две легла в тая стая. Аз и моята 83-годишна съпруга сме в другата стая, а самотната ми дъщеря и другата ѝ дъщеря са в третата. Поне имаме покрив. Но ми е тъжно да гледам правнуците.

Обръщам се към вас като баща и прадядо. Не искам чудеса, аз моя живот съм го изживял с бабата. Споделям, ако някой може да отдели малко добринка, за да им помогнем да започнат отначало. Всяко дарение, ще отиде директно за материали, за да върнем дома на тези деца.

Да не дава Господ никому такава беда. Благодаря ви. Бъдете живи и здрави.