Да спасим нашият съпруг, баща и дядо

Баща ми е от онези редки хора, които носят доброта, чест и сила в едно. Любящ съпруг, баща, човек, посветил над 30 години на системата на МВР. Умен, трудолюбив, благороден във всеки смисъл на думата, винаги помагащ на нуждаещите се.

Сега обаче нуждаещият се е той. От края на месец март тази година семейството ни буквално премина през ада. След 11 хоспитализации в България нито една не доведе до вярна диагноза, нито до резултат. Всичко започна като плексит, но за месеци се превърна в пълна неподвижност и тежка дихателна недостатъчност. След всяка хоспитализация идваше нова диагноза с поредното ново лечение — Гилен-Баре, невроендокринен тумор, АЛС, мултифокална моторна невропатия…. И всеки път имахме нова надежда, която бързо угасваше.

След последната хоспитализация в Плевен баща ми вече не можеше да ходи. Вкарахме го на проходилка, изкарахме го с количка. Състоянието му се влошаваше с часове. Решихме да заминем за Турция за изследвания и диагностициране, защото просто вече нямахме друг избор. И там, след месеци лутане, най-накрая чухме истинската диагноза: Хронична инфламаторна демиелинизираща полиневропатия — рядко заболяване, което у нас практически не се разпознава.

От болницата ни изготвиха оферта за лечение и точно, когато разбрахме, че има шанс, надежда – състоянието на татко се влоши и беше приет в интензивното отделение. Не можем да си тръгнем от тук, защото баща ми няма да преживее обратния път към дома, заради невъзможността да бъде транспортиран без обдишващ апарат. Цената за спасяването му е над 120 000 евро, по-голямата част, от които трябва да бъдат събрани незабавно, за да се покрият непредвидените разходи в интензивното отделение, след което да започне същинската част от лечението на болестта.

Дадоха ни срок от 7 дни. Не можем да се справим сами. Вече изчерпахме всички възможни ресурси, които имаме. Затова моля всички добри хора с цялото си сърце — помогнете на баща ми да оцелее, да се изправи отново на крака, да диша самостоятелно, да живее. Аз не съм нищо повече от една дъщеря, която се бори за живота на човекът, който на нея и е дал живот.

Моля ви, нека му дадем шанс да се върне при нас!

С уважение, Теодора Славова