Да помогнем на Виктор да се върне към живота

Моля ви, помогнете ми да върна сина си към живота.

Казвам се Веска и съм майката на Виктор.

На 4 май 2025 година преживях най-големия кошмар в живота си. Прибрах се у дома и намерих сина си потънал в кръв. В този момент светът ми спря. Не помня какво съм мислила, не помня как съм дишала. Помня само страха и една-единствена молитва, детето ми да остане живо.

Виктор беше откаран по спешност в болницата в Сливен. Беше с тежка черепно-мозъчна травма и счупване на черепа. Лекарите направиха животоспасяващи операции, а аз чаках пред вратите и се молех да ми го върнат жив.

Последваха месеци, които не пожелавам на никоя майка. Виктор прекара пет месеца в кома в реанимация и още един месец в неврохирургия. Всеки ден го гледах и чаках знак. Едно движение. Един поглед. Една надежда, че синът ми още е с мен.

Бог чу молитвите ми. Виктор оцеля.

Но животът му вече не е същият.

След тежката травма останаха сериозни последици. Виктор е с последици от счупване на черепа, с тежко засягане на движенията на тялото и нарушение на говора. Днес той е в съзнание, но не може да се движи и говори както преди. Има нужда от постоянна грижа, рехабилитация и лечение, за да получи шанс да възстанови поне част от изгубеното.

Аз съм до него всеки ден. Храня го, обличам го, обръщам го в леглото, грижа се за него и се опитвам да разбера какво иска да ми каже с очите си. Понякога една негова сълза ми казва повече от всички думи на света.

Отгледах сама Виктор и брат му. Баща им ни напусна, когато бяха малки. Цял живот съм се борила за децата си, но никога не съм си представяла, че ще дойде ден, в който ще трябва да се боря синът ми отново да проходи, да проговори и да има шанс за по-нормален живот.

Благодарение на приятели, колеги на Виктор и добри хора досега успяхме да осигурим операциите, лечението и първите рехабилитации. На всеки един от тях ще бъда благодарна до края на живота си.

Но днес средствата ни са изчерпани.

Живеем под наем. Виктор получава инвалидна пенсия, а аз съм негов личен асистент. Това не е достатъчно за лечението и рехабилитацията, от които той има нужда.

Лекарите ни дават надежда, че специализирано комплексно лечение и рехабилитация в Турция могат да помогнат на Виктор да възстанови част от изгубените си способности.

Скъпи дарители, приятели, познати и непознати хора с добри сърца, моля ви, помогнете ми.

Не моля за лукс. Моля за шанс за сина си.

Мечтая един ден Виктор да ме прегърне сам. Да направи движение, което днес изглежда невъзможно. Да издаде звук. Да покаже, че тялото му още може да се бори.

Моля ви, помогнете ми да продължа лечението му.

Всяко дарение, всяко споделяне и всяка подкрепа са надежда, че синът ми няма да остане без шанс.

От цялото си сърце благодаря на всеки, който ще подаде ръка.

Веска, майката на Виктор